Ангел с часовников механизъм

Понякога Уил си спомняше Томас такъв, какъвто бе дошъл за пръв път в Института. Той бе от семейство, служило от години на нефилимите, но се бе родил толкова слабичък, че всички мислеха, че няма да оцелее. Когато бе навършил дванайсет години, го бяха пратили в Института. Беше толкова дребен, че изглеждаше най-много на девет. Уил се бе присмял на Шарлот, че иска да го наеме, но тайно се бе надявал, че ще остане, за да има друго момче на неговата възраст в къщата. И бяха станали нещо като приятели, ловецът и неговия слуга, докато не бе дошъл Джем и Уил не забрави Томас почти напълно. Томас никога не се бе сърдил за това и се отнасяше към Уил със същото топло чувство, с което се обръщаше към всички.

— Винаги ми е било странно, когато нещо такова стане и никой дори не си подаде носа навън — каза Томас, озъртайки се нагоре и надолу по улицата. Шарлот винаги изискваше служителите в Института да говорят правилен английски между стените му и акцентът на Томас, който издаваше произхода му от Ийст Енд, се появяваше в зависимост от това, дали той си спомняше за това правило, или не.

— Доста магически прах е използван тук — каза Уил, докато търкаше лицето и врата си, — а и предполагам онези на улицата, които не са мундани, са достатъчно съобразителни да си гледат тяхната работа, когато са замесени ловците на сенки.

— Изглеждаш плашещо, Уил — каза Томас така спокойно, че Уил се усъмни дали не му се подиграват. — Ако не ти направят иратце, до утре окото ти ще е подуто. Дано не се сърдиш, че ти го казвам.

— Може би си искам синината — отвърна сърдито Уил. — Помисли върху това.

Томас само се ухили и скочи на мястото на кочияша. Уил продължи да търка засъхналата вампирска кръв от ръцете си. Задачата поглъщаше вниманието му дотолкова, че успя почти напълно да пренебрегне Гейбриъл Лайтууд, когато той се появи от сенките и застана до Уил с надменна усмивка на лицето.

— Добра работа, Херондейл, да подпалиш това място — отбеляза Гейбриъл, — добре че бяхме на линия, за да разчистим след теб. Иначе целият план щеше да изгори заедно с репутацията ти.

— Нима искаш да кажеш, че репутацията ми не е съсипана? — попита Уил с престорен ужас. — Явно съм се провалил. В това, че не съм оплескал нещата. — Той удари с юмрук по каретата. — Томас! Да вървим към най-близкия вертеп! Искам скандали и лоша компания!

Томас изсумтя и каза нещо, което прозвуча като „пак дивотии“. Уил се престори, че не го е чул. Лицето на Гейбриъл потъмня.

— Има ли нещо, което да приемаш на сериозно?

— Не се сещам.

— Знаеш ли — каза Гейбриъл, — някога смятах, че можем да бъдем приятели, Уил.

— Тогава се мислех за пор — отговори Уил, — но се оказа, че просто съм прекалил с опиума. Знаеш ли, че има такъв страничен ефект? Аз не знаех.