Ангел с часовников механизъм

— Брат Енох помогна много на брат ти — каза тя, — но има още работа. Преди сутринта няма да знаем повече. Предлагам ти да поспиш, Теса. Изтощението няма да помогне на Натаниъл.

С усилие на волята Теса си наложи просто да кимне и да не залее Шарлот с въпроси, на които знаеше, че няма да получи отговор.

— Джем — Шарлот се обърна към него, — може ли да поговоря с теб за малко? Би ли ме придружил до библиотеката?

Джем кимна.

— Разбира се — той се усмихна на Теса и наклони глава. — До утре, тогава — каза и последва Шарлот по коридора.

В мига, в който се скриха зад ъгъла, Теса пробва да отвори вратата към стаята на Нат. Тя обаче беше заключена. Теса въздъхна, обърна се и се отправи към другия край на коридора. Може би Шарлот бе права. Може би трябваше да поспи.

Бе изминала половината коридор, когато чу шум. Софи, която носеше метална кофа, внезапно се появи и затръшна една врата зад гърба си. Изглеждаше бясна.

— Негово сиятелство е особено мил днес — обяви тя, когато Теса се приближи. — Метна една кофа по мен.

— Кой? — попита Теса и след това се сети. — А, имаш предвид Уил. Той добре ли е?

— Очевидно, щом замеря хората с кофи — отвърна ядосано Софи. — Освен това ме обиди. Дори не знам какво каза. Беше нещо на френски, тоест най-вероятно ме е нарекъл курва. — Тя сви устни. — Ще отида да повикам госпожа Брануел. Може би тя ще успее да го накара да си вземе лекарството, щом аз не мога.

— Лекарство?

— Трябва да изпие това — Софи вдигна кофата пред Теса, която не можа да разбере какво има в нея, приличаше на най-обикновена вода. — Трябва. Иначе никой не знае какво може да стане.

Теса усети щур порив в себе си.

— Аз ще го накарам. Къде е той?

— Горе в мансардата — каза Софи и се ококори, — но на ваше място, госпожице, не бих го направила. Когато е в такова настроение, може да се държи наистина отвратително.

— Не ме интересува — каза Теса и протегна ръка към кофата. Софи й я подаде, като изглеждаше едновременно облекчена и притеснена. Кофата бе изненадващо тежка и пълна догоре с вода. Почти преливаше.

— Уил Херондейл ще трябва да се научи да си взима лекарството като мъж — добави Теса, след което отвори вратата, водеща към тавана. Софи я погледна така, сякаш си е загубила ума.

Зад вратата имаше тясно стълбище, водещо нагоре. Тя носеше кофата пред себе си, докато се изкачваше. Водата се разля по корсажа на роклята й. Кожата й настръхна. Докато стигна върха на стълбището, вече бе мокра и останала без дъх.

Стълбите не завършваха с врата, а внезапно извеждаха на мансардата — голяма стая, чийто таван се разделяше на две стръмни половини, създаващи впечатлението, че е нисък. Покривни греди се простираха по дължината на стаята точно над главата на Теса, а през ниски квадратни прозорци, разположени на равни интервали по стената, проникваше мъждива светлина. Подът бе от полирани дъски. Нямаше никакви мебели и никаква друга светлина, освен тази, проникваща през прозорците. Други, по-тесни стъпала, водеха към затворената врата за покрива.