Ангел с часовников механизъм

Тя почти подскочи.

— Уил!

— Теса, какво искаш от мен?

Все още галеше вътрешната страна на китката й. Докосването му оказваше странен, но прекрасен ефект върху кожата и нервите й. Гласът й потрепери, когато отговори.

— Искам да те разбера.

Той я погледна през мигли.

— Нужно ли е това, наистина?

— Не зная — каза Теса, — не съм сигурна, че някой те разбира, освен може би Джем.

— Джем не ме разбира — каза Уил, — него го е грижа за мен. Той ми е като брат. Но това не е същото.

— А искаш ли той да те разбере?

— Не, за Бога. За какво му е да знае причините, поради които живея живота си така?

— Може би — каза Теса, — той иска да знае дали има причина?

— А дали това има значение? — попита меко Уил и с едно движение свали ръкавицата напълно от ръката й. Леденият въздух в стаята докосна кожата на пръстите й. Теса потръпна цялата, все едно внезапно бе останала гола в студа.

— Какво значение имат причините, когато нищо не може да се направи, за да се променят нещата?

Теса опита да намери отговор на това, но не можа. Трепереше, беше й трудно да говори.

— Студено ли ти е? — сплел пръсти с нейните, Уил взе ръката й и я притисна до бузата си. Тя бе смаяна от нездравата топлина на кожата му.

— Тес — каза той с глас, дрезгав от желание. Тя се приведе към него, огъвайки се като клоните на дърво, покрити със сняг. Цялото тяло я болеше. Самата тя се усещаше като рана, като че в нея имаше ужасна пустота. Чувстваше Уил така, както не бе чувствала никого или нищо друго в живота си. Виждаше слабото сияние на сините му очи изпод притворените клепачи, мъха по лицето му, където не се бе избръснал, избледнелите знаци, които изпъстряха кожата на раменете и врата му — и най-вече устата му, с форма на полумесец, мъничката трапчинка в центъра на долната му устна.

Когато той се приведе над нея и докосна с устните си нейните, тя се хвана за него като удавник.

За миг устните им останаха слети, а свободната ръка на Уил рошеше косата й. Теса простена, когато ръцете му я обгърнаха. Тя се притисна силно в него и обви ръце около врата му. Кожата му бе гореща на допир. През тънкия влажен плат на ризата му можеше да усети мускулите на раменете му, здрави и гладки. Неговите пръсти погалиха сресаната й коса и освободиха скъпата фиба, която се търкулна на пода. Косите й се спуснаха по раменете. Изненадана, Теса тихо възкликна.

И тогава, без предупреждение, той свали ръце от нея и я отблъсна толкова силно, че тя едва не падна назад, опряла ръце на пода зад себе си.