Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Тя седна с коса, разпиляна около лицето й, като завеса след края на представление, и го загледа удивено. Уил бе на колене, а гърдите му се надигаха и спускаха невероятно бързо. Лицето му бе пребледняло, само бузите му горяха.
— Боже, който си на небесата — прошепна той, — какво беше това?
Теса усети как се изчерви. Не беше ли Уил този, който трябваше да знае какво е това? Не трябваше ли тя да го избута?
— Не мога — той бе стиснал ръце в юмруци. Виждаше се как треперят. — Теса, трябва да си вървиш.
— Да си вървя? — главата й се завъртя. Чувстваше се, сякаш е била на топло, безопасно място и без предупреждение е захвърлена в ледена бездна. — Не биваше да съм така пряма… съжалявам…
Лицето му се изкриви от болка.
— Боже, Теса — думите сякаш излизаха с мъка от устата му. — Моля те, върви си. Просто си върви. Не трябва да си до мен. Не… невъзможно е.
— Уил, моля те…
— Не! — той отклони поглед от нея, отбягвайки лицето й. Очите му бяха втренчени в пода. — Утре ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш. Всичко. Но сега трябва да ме оставиш сам. — Гласът му потрепери. — Теса, умолявам те. Как не разбираш? Моля те, върви си.
— Добре — каза Теса и със смесица от болка и недоумение видя как напрежението изчезва от раменете му. Толкова ли бе ужасно тя да е тук, край него? Такова облекчение ли бе това, че си тръгва?
Тя се изправи на крака, като почти се подхлъзна под тежестта на студената и влажна рокля. Уил дори не погледна към нея. Остана на колене, втренчен в пода, докато Теса излезе от стаята и се спусна надолу по стълбите, без да поглежда назад.
След известно време, в осветената си от лондонския изгрев стая, Теса лежеше в леглото, твърде изтощена, за да свали дрехите на Камила. Твърде изтощена дори за да заспи. Това бе денят на „първите пъти“. За пръв път бе използвала силата си по своя воля и това я бе накарало да се почувства добре. За пръв път бе стреляла с пистолет. И за пръв път бе станало това, за което бе мечтала от години. Първата целувка.
Теса се завъртя в леглото и зарови лице във възглавницата си. Много години се бе питала каква ли ще бъде тази първа целувка. Дали той ще е красив. Дали ще я обича. Дали ще е мил и добър. Никога не си бе представяла, че тази целувка ще е кратка, отчаяна, дива. Или че ще има вкуса на светена вода.
Светена вода, примесена с кръв.
13
Нещо тъмно
Понякога тъгуваме по-малко,
ако любимите ни хора ни излъжат, отколкото,
ако ни кажат истината.