Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
пазят в тайна. Както и беше редно. Едно от правилата на тренировъчната
програма гласеше, че нямат право да носят каквото и да било оръжие в
свободното си време. Правилото беше добро, създадено с идеята, че
недостатъчното познание крие опасност, и се приемаше, че учениците
имат половин мозък, когато ставаше дума за битки. Въпреки това Блей
заяви, че няма да излезе невъоръжен, и Джон реши да се преструва, че не
знае причината за това.
Дълбоко в съзнанието си смяташе, че ако се натъкнат на Леш, това
можеше да се окаже не толкова лоша идея.
— Дами — извика Блей, — накъде така?
Джон хвърли поглед към двете блондинки, застанали пред Куин.
Оглеждаха го, сякаш беше щанд за бонбони и се чудеха откъде да
започнат.
Тази отдясно, която имаше коса до кръста и пола с размерите на
носна кърпичка, се усмихна. Зъбите й бяха толкова бели, че блестяха като
перли.
— Бяхме тръгнали към «Скриймърс», но ако вие ще останете тук, може да променим плановете си.
— Направете ни услуга и застанете до нас на опашката — той се
поклони и размаха ръка пред себе си.
Блондинката погледна към приятелката си, после разлюля коса и
бедра в стил Бети Буп*. Изглеждаше добре отрепетирано.
[* Бети Буп — героиня в едноименен анимационен сериал. — Б.пр.]
— За мен ще е истинско удоволствие, господине.
— Такъв съм до дъното на душата си — Куин протегна ръка и когато
Бети я пое, той я дръпна сред стоящите на опашката. Няколко момчета се
намръщиха, но един поглед от страна на Куин беше достатъчен да сложи
край на недоволството, което беше разбираемо. Куин беше по-висок и по-
едър от тях — като микробус сред леки коли.
— Това са Блей и Джон.
Момичетата се усмихнаха на Блей, който се изчерви и придоби цвят, подобен на този на косата му, после хвърлиха бегъл поглед към Джон.
Кимнаха му бързо и насочиха вниманието си обратно към приятелите му.
Джон мушна ръце в джобовете на взетото назаем яке и се дръпна, така
че приятелката на Бети да може да застане до Блей.
— Джон? Добре ли си там? — попита Блей.
Джон кимна и погледна към приятеля си, после бързо отговори, жестикулирайки:
Просто се оттеглям.
— О, Боже — възкликна Бети.
Джон тикна ръце обратно в джобовете си. Без съмнение беше
забелязала, че използва езика на глухонемите и нещата можеха да се
развият по два начина — или щеше да го намери за сладко, или щеше да
започне да го съжалява.
— Часовникът ти е страхотен.
— Благодаря, сладурче — отвърна Куин. — Нов е. От «Ърбан
Аутфитърс».
Добре! Изобщо не беше забелязала Джон.
Двайсет минути по-късно най-после се добраха до входа и беше цяло
чудо, че Джон успя да влезе. Бодигардовете на вратата едва не сложиха
личната му карта под микроскоп и точно се канеха да поклатят
отрицателно глава, когато се появи трети от тях, хвърли поглед към Блей
и Куин и пусна всички вътре.
Две крачки след входа Джон реши, че мястото му не е тук. Навсякъде
имаше хора, които бяха разголени, все едно бяха на плажа. Погледна към
една двойка наблизо… Мъжът полата на жената ли вдигаше?
Не, ръката принадлежеше на мъжа зад нея. Не на този, с когото се
целуваше.
Пронизителните тонове на техно музиката кънтяха във въздуха, изпълнен с миризма на пот, парфюм и още нещо, което той подозираше, че беше секс. Лазери пронизваха мрака и очевидно целта им бяха очните
му ябълки, защото, накъдето и да погледнеше, го улучваха.
Прииска му се да имаше слънчеви очила и тапи за уши. Погледна
отново към двойката, по-точно тройката. Не беше напълно сигурен, но му
се стори, че жената е пъхнала ръце в панталоните и на двамата.
Защо не и превръзка за очите, помисли си.
С Куин начело петимата се отправиха към оградената зона, която се
охраняваше от огромни бодигардове. От другата страна на живата
барикада, отделени от шумотевицата със стена от падаща вода, върху
кожени дивани се бяха настанили хора, облечени в дизайнерски дрехи с
питиета пред тях, чиито имена Джон вероятно не би могъл да произнесе.
Куин се насочи към дъното на клуба, сякаш си беше у дома, и избра
място до стената, от което имаха видимост към суматохата на дансинга и
лесен достъп до бара. Той взе поръчките на момичетата за питиета, после
и тази на Блей, но Джон поклати глава. Обстановката не беше подходяща
дори леко да се отпусне.
Спомни си за времето, преди да се присъедини към Братството, когато беше сам на света и винаги беше най-дребният наоколо. Тук се
чувстваше точно така. Всички бяха по-високи, тълпата се извисяваше над