Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Както вече казах, приятелю, между нас всичко си остава
постарому. Без значение кого оправяш. Въпреки че… ако хукнеш след
овца, знам ли? Ще ми е трудно да го понеса.
Ви не можа да сдържи усмивката си.
— Не се занимавам със селскостопански животни.
— Не търпиш слама по кожените си дрехи ли?
— Нито пък вълна между зъбите.
Бъч го погледна.
— И тъй, какъв е отговорът, Ви?
— Ти как мислиш?
— Мисля, че си бил с мъже.
— Да, така е.
— Но предполагам… Предполагам, че не ти допадат повече от
жените. Като цяло полът е без значение за теб, защото никога не те е било
грижа за никого. Освен за мен. И… за лекарката ти.
Ви сведе поглед. Неприятно му бе да е толкова прозрачен, но не беше
изненадан. Между тях с Бъч беше така. Без тайни. В този ред на мисли…
— Вероятно трябва да ти кажа нещо, ченге.
— Какво?
— Веднъж изнасилих един мъж.
В настъпилата тишина можеше да се чуе падането на карфица. След
известно време Бъч седна обратно на пейката.
— Така ли?
— Докато бях във военния лагер. Който победеше по време на
тренировките, после оправяше противника си пред останалите войници.
Спечелих първия си двубой след преобразяването. Мъжът… Предполагам, че до известна степен беше съгласен. Искам да кажа, че ми се остави, но
не беше редно да го… Не исках да му го причинявам, но не се и спрях —Ви извади цигара от джоба си и се загледа в нея. — Беше точно преди да
напусна лагера. Точно преди… да ми се случат разни неща.
— Това първият ти път ли беше?
Ви извади запалката, но не я използва.
— Страхотен начин да се започне, нали?
— Боже…
— След това, когато попаднах в широкия свят, експериментирах с
какво ли не. Бях ядосан и разгневен — той погледна към Бъч. — Няма
много неща, които да не съм опитвал, ченге. И все крайности, ако ме
разбираш. Винаги е било по взаимно съгласие. Беше, и още е, редовно
занимание — Ви се засмя сухо. — И изненадващо незапомнящо се.
Бъч помълча известно време. После каза: — Мисля, че заради това харесвам Джейн.
— Моля?
— Когато я погледнеш, действително я виждаш. Кога за последен път
ти се е случвало?
Ви се съвзе от унеса си и погледна Бъч право в очите.
— Видях теб. Дори да не беше редно, видях теб.
По дяволите, звучеше тъжен. Тъжен и… самотен. Което породи
желание у Бъч да смени темата. Потупа го по бедрото, после се изправи и
сякаш знаеше точно какво се върти в главата на Ви.
— Виж, не искам да се чувстваш виновен. Заради животинския ми
магнетизъм е. Неустоим съм.
— Умник — усмивката не се задържа дълго на лицето на Ви. — Недей
да подхранваш романтичните си фантазии за мен и Джейн, приятелю. Тя е
човек.
Бъч зяпна в комична изненада и възкликна: — Наистина ли? Това е такъв шок. Аз пък мислех, че е овца.
Ви отправи към Бъч убийствен поглед.
— Тя не гледа на мен по този начин. Ни най-малко.
— Сигурен ли си?
— Да.
— На твое място бих проверил тази теория, преди да я оставя да си
тръгне — Бъч прекара ръка през косата си. — Слушай, аз… По дяволите.
— Какво?
— Радвам се, че ми каза. Тия неща за секса, де.
— Едва ли е новина за теб.
— Вярно. Но предполагам, че го сподели, защото ми се доверяваш.
— Така е. А сега по-добре се върни в Дупката. Мариса скоро ще си е
у дома.
— Да — Бъч тръгна към вратата, но се спря и погледна през рамо. —Ви?
Ви вдигна очи.
— Да?
— След този задълбочен разговор мисля, че трябва да си наясно… —Бъч поклати сериозно глава. — Продължаваме да не сме гаджета.
Двамата избухнаха в смях и ченгето изчезна в спортната зала.
— Какво е толкова смешно? — попита Джейн.
Ви се стегна, преди да я погледне, като се надяваше тя да не забележи
колко му е трудно да се държи равнодушно.
— Приятелят ми се занася. Това е делото на живота му.
— Всеки има нужда от цел.
— Вярно.
Тя седна на срещуположната пейка и той я погълна с поглед, сякаш
беше прекарал векове в мрак и тя беше пламъкът на свещ.
— Трябва ли да се храниш отново?
— Съмнявам се. Защо?
— Блед си.
Така става, когато сърцето ти е стегнато в менгеме.
— Добре съм.
Настъпи дълго мълчание. После тя промълви: — Бях уплашена там вътре.
Изтощението в гласа й го събуди и за други възприятия, освен
копнежа по нея и той забеляза, че раменете й бяха отпуснати, около очите
й имаше тъмни кръгове, а клепачите й тежаха. Очевидно беше смазана.
Трябва да я пуснеш да си върви, помисли си. И то скоро.
— Защо беше уплашена? — попита.
— Трудна операция при полеви условия — тя потърка очи. — Между