Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
на пейката
— Тя свърши страхотна работа с Фюри, нали?
— Да — Ви погледна към отворената врата. — Какво прави вътре?
— Преглежда съдържанието на шкафовете. Каза, че иска да знае с
какво разполагаме, но всъщност мисля, че иска да е около Фюри, без да
прави голям въпрос от това.
— Не е нужно да го наблюдава непрекъснато — измърмори Ви.
Когато думите се изплъзнаха от устата му, той не можеше да повярва, че
ревнува от болния брат.
— Исках да кажа, че…
— Не се тревожи. Разбрах те.
Бъч започна да пука кокалчетата на пръстите си и Ви се замисли дали
да не си тръгне. Тези звуци обикновено бяха увод към «сериозен
разговор».
— Какво?
Бъч стегна мускулите на ръцете си и разкопчаната му риза «Гучи» се
изопна в раменете.
— Нищо. Освен че… исках да знаеш, че одобрявам.
— Какво?
— Нея. Теб и нея — Бъч погледна към него и после настрани. —Добра комбинация.
В последвалата тишина Ви плъзна поглед по профила на най-добрия
си приятел от тъмната коса, падаща над широко чело, към чупения нос и
масивната челюст. За пръв път от много време не копнееше за Бъч. Което
би трябвало да се смята за напредък. Вместо това се почувства зле, но по
различна причина.
— Между мен и нея няма нищо, приятелю.
— Глупости. Долових го точно след като ти ме излекува. И връзката
помежду ви става все по-силна с всеки изминал час.
— Няма такова нещо. Казвам ти чистата истина.
— Добре… Как е водичката?
— Моля?
— Пиеш я топла като нилската по това време на годината?
Ви пренебрегна закачката и установи, че се е съсредоточил върху
устните на Бъч. Произнесе много тихо:
— Знаеш ли… Много исках да правя секс с теб.
— Знам — Бъч завъртя глава и погледите им се срещнаха. — Вече е в
минало време, а?
— Така мисля. Да.
Бъч кимна към отворената врата.
— Заради нея ли?
— Може би — Ви насочи поглед към стаята с инвентара и зърна
Джейн, която тършуваше в един шкаф. Тя се наведе и тялото му реагира
мигновено, затова се наложи да размърда бедра, за да се поуталожи
болката. Той се замисли за чувствата, които беше изпитвал към
съквартиранта си. — Трябва да призная, бях изненадан, че го прие така
добре. Мислех, че ще те стресне или нещо подобно.
— Пред чувствата си всеки е безсилен — Бъч заоглежда ноктите на
ръцете си, закопчалката на часовника си марка «Пиаджет», платинените
копчета на маншетите си. — А освен това…
— Какво?
Ченгето поклати глава.
— Нищо.
— Кажи ми.
— Не — Бъч се изправи и протегна едрото си тяло. — Ще се връщам
обратно в Дупката.
— И ти си ме желал. Може би поне мъничко.
Бъч отпусна ръце и се намръщи.
— Аз не съм гей обаче.
Ви зяпна театрално.
— Наистина ли? Това е такъв шок. Бях убеден, че образът на доброто
ирландско момче католик от Юга е фасада.
Бъч му показа среден пръст.
— Както и да е. Нямам проблем с хомосексуалистите. Според мен
всеки може да спи с когото желае и да прави каквото иска, стига да са
пълнолетни и никой да не бъде нараняван. Просто си падам по жени.
— Спокойно. Само те занасям.
— Надявам се. Не съм хомофоб.
— Да, знам.
— А при теб как е?
— Дали съм хомофоб ли?
— Гей или бисексуален?
Ви издиша шумно. Искаше му се между устните му да има цигара и по
навик провери в джоба си, успокоен от факта, че носеше у себе си
няколко ръчно свити.
— Ви, знам, че го правиш с жени, но обичаш да използваш кожа и
восък. Различно ли е, когато си с мъж?
Ви потърка козята си брадичка с облечената в ръкавица ръка. Винаги
беше смятал, че няма нещо, което да не могат да си кажат с Бъч. Но
това… беше трудно. Главно защото не искаше нищо между тях да се
промени и винаги се беше страхувал, че ще е донякъде извратено да
обсъждат сексуалните му занимания прекалено открито. Всъщност Бъч
беше хетеросексуален по природа. И ако някога бе почувствал нещо малко
по-различно към Ви, то вероятно тази аномалия го беше накарала да
изпита дискомфорт.
Ви затъркаля бутилката с вода между дланите си.
— Откога искаш да ми зададеш този въпрос? Дали съм гей.
— От известно време.
— Страхуваше ли се от отговора?
— Не, защото за мен няма никакво значение. До теб съм, независимо
дали си падаш по мъже или жени.
Ви се взря в очите на най-добрия си приятел и осъзна, че Бъч не би го
съдил. Отношенията им си оставаха близки независимо от всичко.
Ви процеди една ругатня, потърка гърдите си и примигна. Никога не
плачеше, но сега чувстваше, че би го направил. Бъч кимна с разбиране.