Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
другото ти се справи отлично.
Той повдигна вежди.
— Благодаря.
Джейн изпъшка и сви крака под себе си, точно както беше направила
в спалнята на креслото.
— Тревожа се за зрението му.
Как му се искаше да разтрие гърба й.
— Да, не му е нужна повече инвалидност.
— Вече има такава?
— Единият му крак е с протеза.
— Ви, може ли да поговорим за малко?
Ви обърна глава към вратата на залата. Рейдж, все още облечен в
бойните си дрехи, се беше върнал.
— Здравей, Холивуд. Какво има?
Джейн се размърда.
— Мога да отида в…
— Остани — каза Ви. Нищо от това нямаше да й остави трайни
спомени, така че нямаше значение какво ще чуе. А и част от него слаба и
безволева част, заради която му се щеше да се тупне сам с нещо по
главата — желаеше да прекарва всяка секунда близо до нея. Тя се върна
обратно на мястото си, а Ви кимна към брата.
— Говори.
Рейдж отмести поглед от него към Джейн, а в светлите му очи личеше
повече проницателност, отколкото на Ви му се нравеше. Рейдж вдигна
рамене и каза:
— Открих обезвреден лесър.
— Как обезвреден?
— Изкормен.
— От някой свой ли?
Рейдж хвърли поглед към лекарския кабинет.
— Не.
Ви погледна в същата посока и се намръщи.
— Фюри? Той никога не би действал в стил Клайв Баркър*. Сигурно е
била тежка битка.
[* Клайв Баркър (род. 1952 г.) английски писател, автор на романи на
ужаса. — Б.пр.]
— Говорим за пълно изкормване. С хирургически разрези. И то не
сякаш онзи му е глътнал ключовете за колата и братът си ги е искал
обратно. Мисля, че го е направил без конкретна причина.
Фюри беше джентълменът на Братството. Благороден боец, той имаше
стандарти за себе си и честта на бойното поле беше един от тях, въпреки
че враговете им не го заслужаваха.
— Не мога да повярвам — измърмори Ви.
Рейдж извади една близалка от джоба си и започна да развива
опаковката.
— Не ме е грижа, дори ако реши да ги нареже на лентички. Това, което ме тревожи, е причината за такова поведение. За да направи такава
касапница, нещо сериозно го е вбесило. А и ако лицето му е в това
състояние, защото е бил прекалено зает с клането, става дума и за
безопасност.
— Каза ли на Рот?
— Още не. Канех се първо да говоря със Зи. Стига всичко да е наред с
Бела в клиниката на Хавърс.
— Вероятно това е причината. Ако нещо се случи с нея или с бебето, ще имаме много грижи с тези двамата — Ви изруга на ум, като се замисли
за всички бременността, които предстояха в живота му. Ролята му на
Примейл щеше да го съсипе.
Рейдж отхапа от близалката и се чу приглушен шум от дъвкане, когато раздвижи съвършено оформената си челюст.
— Фюри трябва да се отърве от тази обсебеност по отношение на нея.
Ви заби поглед в пода.
— Не се съмнявам, че би го направил, ако можеше.
— Ще отида да намеря Зи — Рейдж извади бялата клечица от устата
си и я уви в лилавата опаковка. — Вие двамата имате ли нужда от нещо?
Ви погледна към Джейн. Очите й се бяха спрели върху Рейдж, сякаш
мислено го преценяваше като лекар, или поне Ви се надяваше да е така.
Холивуд беше красавец, дявол го взел.
Кучешките зъби на Ви запулсираха предупредително и той се запита
дали някога ще си върне предишното спокойствие и овладяност.
Ревнуваше от всеки в панталон, който се озовеше близо до Джейн.
— Не, нищо не ни трябва — отговори. — Благодаря ти.
След като Рейдж си тръгна и затвори вратата, Джейн се размърда на
пейката и протегна крака. С някакво нелепо чувство на самодоволство той
отбеляза, че седят в една и съща позиция.
— Какво е лесър! — попита тя.
Каза си, че е пълен нещастник, докато я оглеждаше.
— Нежив убиец, който преследва расата ни с цел унищожение.
— Нежив? — тя сбръчка чело, сякаш мозъкът й отказваше да приеме
чутото. — Не разбирам.
— Дълга история.
— Имаме време.
— Не чак толкова много. Дори съвсем малко.
— Някой от тях ли те простреля?
— Да.
— И нападнаха Фюри?
— Да.
Настъпи дълго мълчание.
— Тогава се радвам, че е накълцал един от тях.
Веждите на Ви подскочиха до линията на косата му.
— Наистина ли?
— Генетикът у мен се отвращава от унищожението. Геноцидът е нещо
напълно непростимо — тя стана и отиде да нагледа Фюри. — Вие убивате
ли ги? Лесърите?
— За това съществуваме. С братята ми сме порода, създадена за
битки.
— Порода? — тъмнозелените й очи срещнаха неговите. — Какво имаш
предвид?
— Генетикът у теб знае точно какво имам предвид — докато думата