Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
кльощавите си глезени. Загледа се към тълпата и почувства завист.
Не след дълго го изпълни усещането, че е разпознал някого. Сякаш
някой беше извикал името му. Озърна се да провери дали Блей или Куин
не му подвикват отнякъде. Не. Куин и блондинките не бяха наоколо, а
Блей беше зает с брюнетката на бара.
Но той беше сигурен, че някой го вика.
Джон заоглежда съсредоточено лицата в тълпата. Беше пълно с хора, но погледът му не попадна на конкретна физиономия и точно когато се
канеше да си каже, че полудява, видя някого, когото познаваше много
добре.
Жената стоеше в сумрака в края на бара. Розовите и сини отблясъци
от бутилките с алкохол я осветяваха леко. Висока и с тежка конструкция
като на мъж, тя имаше много къса тъмна коса и изражение, което ясно
даваше да се разбере, че решиш ли да й въртиш номера, правиш го на свой
собствен риск. Очите й бяха смъртоносно проницателни, сериозни като на
боец и… гледаха към него.
Тялото му мигом настръхна, сякаш търкаха кожата му с шкурка.
Почувства се задъхан и замаян, цял пламна, но поне забрави за
главоболието си.
Мили Боже, тя тръгна към него.
Походката й излъчваше сила и самоувереност. Изглеждаше, сякаш
преследва жертва, и мъже, по-едри от нея, се дърпаха от пътя й, бързи
като мишлета. Докато тя приближаваше, Джон заоправя якето си в опит да
изглежда по-мъжествен. Което беше такава смехория.
Гласът й беше дълбок.
— Аз съм от охраната на клуба. Ще те помоля да дойдеш с мен.
Тя го хвана за ръката, без да изчака отговор, и го поведе по тъмен
коридор. Преди дори да разбере какво се случва, тя го бутна в нещо като
стая за разпити и го залепи за стената като фототапет.
С една ръка притисна гърлото му и той изпъшка, а с другата заопипва
гърдите и бедрата му с бързи и делови движения.
Джон затвори очи и потръпна. Беше възбуждащо. Ако беше способен
на ерекция, то сега със сигурност щеше да е втвърден до крайност.
И тогава се сети за незаконния пистолет на Блей, намиращ се в задния
джоб на взетите назаем панталони. По дяволите.
В склада за инвентар Джейн седна на пейката, от която можеше да
наблюдава оперирания си пациент. Чакаше Ви да допуши цигарата си и
слаб полъх от екзотичния му тютюн погъделичка носа й.
Боже, този сън. Начинът, по който ръката му се движеше между…
Тя притисна краката си плътно един към друг.
— Джейн?
Прокашля се.
— Да?
Тихият му глас долетя през отворената врата, когато той произнесе
чувствено и провлечено:
— За какво си мислиш, Джейн?
Да, как ли пък няма да му каже за какво фантазира.
Я почакай.
— Ти вече знаеш, нали? — последва тишина и тя се намръщи. — Сън
ли беше? Или ти…
Не последва отговор.
Тя се наведе напред, така че да може да го види през вратата. Ви
изпусна дима и пъхна угарката в бутилката с вода.
— Какво ми направи? — настоя тя.
Той затегна капачката и мускулите на ръцете му се очертаха.
— Нищо, за което не си имала желание.
Въпреки че не гледаше към нея, тя насочи към него пръст като дуло
на пистолет.
— Казах ти. Стой далече от мен.
Погледна я. О… Боже… Очите му блестяха като звезди, изпълнени с
плам като слънцето. В мига, в който я погледна, у нея разцъфтя
желанието.
— Не — отсече, въпреки че не знаеше защо изобщо си прави труда.
Тялото й говореше само и той го знаеше отлично.
Устата на Ви се изви в усмивка и той пое дълбоко въздух.
— Харесвам аромата ти. Кара ме да искам повече, не само да
проникна в съзнанието ти.
Добре, очевидно предпочиташе жени пред мъже. Изведнъж
изражението му посърна.
— Не се тревожи. Няма да го направя.
— Защо не? — Джейн се прокле, когато въпросът се изплъзна от
устата й. Ако заявиш на мъж, че не го желаеш, и той отговори, че не би
правил секс с теб, логичната ти реакция не би трябвало да звучи като
протест.
Ви се подаде през вратата и хвърли бутилката, която се озова
триумфално в боклука, сякаш се връщаше от командировка и се радваше
да си е обратно у дома.
— Няма да ти хареса. Наистина няма.
Изобщо не беше прав.
Млъквай.
— Защо?
По дяволите! Какви ги дрънкаше?
— В реалността няма да ти харесам. Но се радвам за това, което се
случи, докато беше заспала. Беше идеална, Джейн.
Щеше й се да спре да повтаря името й. Всеки път, когато излезеше от
устните му, имаше чувството, че я оплита още повече в мрежата си, въвлича я в непознати води и тя ще се мята там, докато не се нарани.
— Защо няма да ми хареса?
Гърдите му се повдигнаха и тя знаеше, че той надушва възбудата й.