Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Примейл се щураше в главата му като изстрелян патрон, той прочисти
гърло. Не бързаше да признае за бъдещето си като спътник на
Избраниците на жената, с която всъщност искаше да бъде. Която щеше да
си тръгне. Някъде около залез-слънце.
— И тук тренират други като вас?
— Воини, които да ни подкрепят. С братята ми сме малко по-
различни от тях.
— Как точно?
— Както вече казах, ние сме специално създадена порода, притежаваща сила и способност за самоизлекуване.
— Създадени от кого?
— Друга дълга история.
— Опитай да ми я разкажеш — той не отговори и тя настоя. — Хайде.
Защо да не си поговорим? А и аз наистина се интересувам от вида ви.
Не от него, а от вида му.
Ви сподави ругатня. Ако продължаваше да изпитва такива лигави
чувства към нея, скоро щеше да започне и ноктите да си лакира.
Наистина му се щеше да запали цигарата, която държеше, но нямаше
да го направи в нейно присъствие.
— Стандартна процедура. Най-силните мъже създават поколение с
най-добрите жени и резултатът са воини като мен, способни да защитават
расата.
— Какво става, когато се родят жени?
— Били са основата за духовния живот на вида.
— Били са? Значи този вид селективно отглеждане вече не
съществува?
— Всъщност… На път е да започне отново — по дяволите, наистина
имаше нужда от цигара. — Ще ме извиниш ли?
— Къде отиваш?
— В залата. Ще запаля една цигара — той тикна ръчно навитата
цигара между устните си, стана и се спря от външната страна на вратата.
Облегна се на бетонената стена и остави бутилката с вода в краката си.
Щракна със запалката. Замисли се за майка си и изпусна дим заедно с още
една сподавена ругатня.
— Куршумът беше странен.
Ви обърна глава. Джейн стоеше на прага със скръстени пред гърдите
ръце. Русата й коса беше разрошена, сякаш беше прекарала пръсти през
нея.
— Моля?
— Куршумът, с който си прострелян. Те различни оръжия ли
използват?
Той отново изпусна дим, но в другата посока, надалече от нея.
— Как така странен?
— Обикновено патроните имат конична форма. Върхът им е заострен, ако са от пушка, или по-тъп, ако са от пистолет. Този в теб беше заоблен.
Ви дръпна отново.
— На рентгеновата снимка ли го видя?
— Да, от обикновено олово е, доколкото можах да забележа.
Куршумът беше леко неравен по ръба, но вероятно причината е досегът му
с ребрата ти.
— Само Господ знае с какви нови технологии разполагат лесърите.
Имат си играчки, също както и ние си имаме — той погледна към върха на
цигарата си. — Като стана дума, трябва да ти благодаря.
— За какво?
— Задето ме спаси.
— Няма нищо — тя се засмя леко. — Бях изненадана от сърцето ти.
— Така ли?
— Никога не съм виждала нещо подобно — тя посочи с глава към
манипулационната. — Искам да остана тук с вас, докато брат ви се
излекува. Може ли? Имам лошо предчувствие за него. Не мога да кажа със
сигурност. Изглежда нормално, но инстинктът ми подсказва нещо и
винаги съжалявам, когато не се вслушам в него. А и не ме очакват
обратно в реалния ми живот преди понеделник сутрин.
Цигарата на Ви замръзна във въздуха.
— Какво? — попита тя. — Проблем ли има?
— Не, ни най-малко.
Тя щеше да остане. Още известно време. Ви се усмихна мислено.
Значи такова беше усещането да спечелиш от лотарията.
19.
Джон изпитваше недоволство и неудобство, докато чакаше на
опашката пред «Зироу Сам» заедно с Куин и Блей. Опитваха се да влязат в
клуба от час и половина и единственото хубаво нещо беше, че студът не
беше чак толкова нетърпим.
— Направо си остарявам тук — Куин започна да потропва с крака. —Не се изтупах, за да вися без гадже на тази опашка.
Джон трябваше да признае, че приятелят му изглеждаше добре тази
вечер. Облечен в черна риза с отворена яка, черни панталони, черни
ботуши и черно кожено яке, той привличаше вниманието на много жени.
Например двете брюнетки и червенокосата, които, докато се разхождаха
около чакащите, най-неочаквано взеха да кимат към Куин. В типично
безсрамния си стил той се втренчи в тях.
Блей изруга.
— Приятелю, май ще им събереш очите тази вечер.
— Можеш да си сигурен — Куин повдигна панталоните си. — Умирам
от глад.
Блей поклати глава, после огледа улицата. Беше направил това вече
няколко пъти с широко отворени очи и ръка в джоба на якето си. Джон
знаеше върху какво е положил длан: дръжката на деветмилиметров
пистолет. Блей беше въоръжен.
Каза им, че е взел оръжието от някакъв братовчед, и трябваше да го