Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Плъзна поглед по широкия му гръден кош, стегнатите бедра и дългите
крака. Боже, което и от двете да беше вярно, тя го желаеше повече от
всичко.
От устата му се откъсна сподавен стон.
— Джейн…
— По дяволите.
Той също изруга и запали поредната цигара. Изпусна дима и каза: — Има и друга причина, заради която не мога да бъда с теб.
— Каква е тя?
— Аз хапя, Джейн. И не бих могъл да се спра. Не и с теб.
Тя си спомни нежното одраскване от зъбите му, които се плъзнаха
нагоре по врата й, докато сънуваше. Тялото й се изпълни с топлина, въпреки че се питаше как би могла да желае такова нещо.
Ви пристъпи обратно към вратата с цигара в облечената в ръкавица
ръка. От горящия й връх се извиваше струйка дим, фина и изящна като
женска коса.
С поглед, закован в нейния, той плъзна свободната си ръка надолу по
гърдите и стомаха и я спря върху члена си, скрит от памучната пижама.
Джейн преглътна мъчително. Изпълни я похот, която едва не я събори от
пейката.
— Ако ми позволиш — каза той тихо, — ще те намеря в съня ти и ще
довърша това, което започнах. Би ли искала да свършиш с мен, Джейн?
От стаята за физиотерапия се чу изпъшкване.
Джейн се препъна, когато стана от пейката и се запъти да провери
състоянието на най-новия си пациент.
На носилката Фюри се превиваше от болка и блъскаше по
превръзката, покриваща половината му лице.
— Кротко — тя положи ръката си върху неговата, за да го спре. —Спокойно. Всичко е наред.
Тя потърка рамото му и продължи да му говори, докато той не се
успокои.
— Бела — промълви той.
С ясното съзнание, че Ви стои в ъгъла, тя попита: — Това жена му ли е?
— Жената на близнака му.
— О!
— Именно.
Джейн взе слушалки и апарат за кръвно налягане и провери
жизнените му показатели.
— Ниското кръвно налягане нормално ли е за вашия вид?
— Да. Също и забавен пулс.
Тя положи длан на челото на Фюри.
— Топъл е. Но температурата ви е по-висока от нашата, нали?
— Така е.
Тя зарови пръсти в многоцветната коса на Фюри сред гъстите кичури
и я приглади. Там имаше някакво черно мазно вещество.
— Не го докосвай — предупреди я Ви.
Тя дръпна ръката си.
— Защо? Какво е?
— Кръвта на враговете ни. Не я искам върху теб — той отиде до нея, хвана я за китката и я отведе до мивката.
Въпреки че беше против природата й, тя остана мирно, послушна като
дете, докато той насапуниса и изплакна ръцете й. Усещането на голата му
длан и на тази в ръкавицата, плъзгащи се по пръстите й… нежната пяна по
кожата… топлината му, проникваща в нея и плъзваща нагоре по ръката й, я доведоха до безразсъдство.
— Да — каза, втренчена в това, което правеше той.
— Да, какво?
— Ела отново в съня ми.
20.
Като шеф на охраната в «Зироу Сам» Хекс не допускаше никакви
оръжия в заведението, но особено много мразеше разни дребни педалчета, въоръжени чак до миниатюрните си тестиси, да се перчат наоколо с
металните си играчки.
Заради такива като тях се стигаше до обаждания на 911. А тя не
обичаше да си има вземане-даване с колдуелската полиция.
По тази причина изобщо нямаше намерение да се извинява, задето
беше притиснала въпросния малък мърльо и беше открила пистолета, който неговият червенокос приятел му беше дал по-рано. Измъкна
деветмилиметровото оръжие от панталона на хлапето, извади пълнителя и
хвърли глока на масата. Прибра патроните в кожените си бричове и го
претърси за лична карта. Докато го пребъркваше, чувстваше, че той е от
нейния вид, и това я вбеси дори повече.
Въпреки че нямаше причина за това. Все пак хората нямаха монопол
над глупостта.
Завъртя го и го сложи да седне, като го държеше за рамото. Отвори
портфейла и извади шофьорска книжка, принадлежаща на Джон Матюс.
Според датата на раждане той беше двадесет и три годишен. Адресът
беше в квартал с жители от средната класа, за който тя можеше да се
обзаложи, че той през живота си не беше виждал.
— Виждам какво пише в личната ти карта, но кой си в
действителност? Кое е семейството ти?
Той отвори няколко пъти уста, но от там не излезе нищо. Очевидно
беше уплашен до смърт. Което беше нормално. Беше просто недорасъл
претранс с широко ококорени яркосини очи на бледото си лице.
Да, правеше се на жилав. Щрак-щрак, бум-бум и прочие гангстерски
номера. Боже, колко й беше писнало от такива глупости. Може би беше
време отново да започне да работи самостоятелно и да се върне към това, което умееше най-добре. Все пак в определени кръгове наемните убийци