Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
него, дори и жените. Това събуди старите му инстинкти. Ако разполагаш с
малко физически ресурси, с които да се защитаваш, се налага да разчиташ
на изострените си сетива. Да си плюе на петите, беше стратегия, която
винаги го бе спасявала. С изключение на онзи единствен път.
— Мускулите ти са толкова стегнати — в отсъствието на Куин
момичетата се бяха нахвърлили на Блей, особено Бети, която не спираше
да го гали и попипва.
Блей не можеше да се включи активно в играта, защото не го биваше
в бързите духовити отговори, но в същото време не ги и отблъскваше, като даваше воля на ръцете на Бети.
Куин се зададе откъм бара в целия си мъжествен блясък. Боже, той
беше в свои води. Във всяка ръка държеше по две бутилки бира «Корона»
и очите му се насочиха към момичетата. Движеше се, сякаш вече правеше
секс, с извиващи се хълбоци и гордо изпънати плещи на мъж, у когото
всичко функционираше перфектно и подканваше да бъде използвано. Пред
момичетата определено този номер минаваше. Погледите им заблестяха, когато той се появи от тълпата.
— Дами, трябва да ми се отблагодарите за усилието — той подаде
едната бира на Блей, отпи от другата, а останалите две вдигна над главата
си. — Хайде, дайте ми каквото искам.
Бети веднага се включи, опря ръце на гърдите му и протегна врат.
Куин наклони леко глава, но не й помогна особено. Което я накара да се
потруди още по-усърдно. Когато устните им се срещнаха, тези на Куин се
разтегнаха в усмивка. Той се протегна и дръпна другото момиче към себе
си. Бети не възрази ни най-малко. Дори помогна.
— Да идем в тоалетната — прошепна Бети драматично.
Куин се наведе над Бети и целуна приятелката й.
— Блей? Ще дойдеш ли с нас?
Блей взе бирата си и отпи.
— Не, ще остана тук. Искам да се отпусна.
Бързият поглед към Джон го издаде. Което вбеси Джон.
— Не ми е нужна бавачка.
— Знам, приятел.
Момичетата, които висяха от двете страни на Куин като комплект
завеси, се намръщиха, сякаш Джон беше ревльото, който разваля купона.
И определено изглеждаха напълно вбесени, когато Куин се отдръпна от
тях.
Джон изгледа приятеля си остро.
— Да не си посмял да ме охраняваш. Вече няма да ти проговоря.
Бети вдигна глава, а русата й коса се плъзна по ръката на Куин.
— Какво не е наред?
Джон изписа с пръсти:
— Кажи й, че няма нищо, и действай. Говоря сериозно, Куин.
— Някакъв проблем ли има? — изчурулика Бети.
— Ако не отидеш с нея, си тръгвам. Ще се махна от този клуб, Куин.
Не се шегувам.
Куин потвърди с кратко затваряне на очи, после, преди Бети да е
успяла да повтори въпроса си отново, каза: — Да вървим, дами. Скоро ще се върнем.
Куин се обърна и момичетата тръгнаха след него, а Джон изписа: — Блей, върви с тях. Аз ще чакам тук.
Приятелят му не отговори и той изписа:
— Блей, върви!
След кратко колебание Блей отвърна:
— Не мога.
— Защо?
— Защото… обещах, че няма да те оставям.
На Джон му причерня.
— На кого обеща!
Страните на Блейлок пламнаха като червен светофар.
— На Зейдист. След като преминах през преобразяването, веднъж ме
задържа след часа и каза, че ако някога излизаме с теб… нали разбираш?
Гняв изпълни Джон и накара главата му да забучи.
— Само до промяната ти, Джон.
Джон поклати глава, защото така правиш, когато нямаш глас, а ти се
иска да крещиш. Пулсирането зад очите му се върна мигом.
— Ето какво. Ако се тревожиш за мен, дай ми пистолета си.
В този момент покрай тях мина невероятно сексапилна брюнетка, облечена в бюстие и панталони, които сякаш бяха вградени в бедрата й.
Блей прикова поглед в нея и въздухът около него се промени. Тялото му
започна да излъчва топлина.
— Блей, какво ще ми се случи тук? Дори Леш да се появи…
— Той не е допускан в този клуб. Затова настоях да дойдем тук.
— Откъде… Нека позная. Зейдист ти е казал, че можем да дойдем
тук, нали?
— Може би.
— Дай ми пистолета и действай.
Брюнетката се настани на бара и погледна през рамо. Право към Блей.
— Не ме оставяш. И двамата сме в клуба. И вече наистина съм
ядосан.
Последва пауза. После оръжието смени притежателя си и Блей
изгълта бирата си, сякаш наистина беше притеснен.
— Късмет — пожела му Джон.
— По дяволите, нямам представа какви ги върша. Дори не знам дали
искам да го направя.
— Искаш го. И ще се справиш. Върви, преди да си е намерила друг.
Най-после останал сам, Джон се облегна на стената и кръстоса