Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Не мислех, че това може да вълнува един вампир — рекох аз.
— Той идва от време и култура, в които синът е бил изключително важно нещо. Колкото и да сме живели и в каквито и да се превръщаме, всички ние някога сме били хора и никога не губим напълно човешкото в себе си. Нашата човешка същност ни води през столетията.
— Вие сте човек.
Той се усмихна и поклати глава.
— Някога съм бил, може би.
Отворих уста да попитам още нещо, но той вдигна ръка, за да ме спре.
— Ако имаме време, Гидиън и аз с удоволствие бихме си поговорили с вас и с Ричард за това какво е триумвиратът и какво може да бъде, но сега трябва да си тръгнете оттук, преди Фернандо да се е свестил. Той ни командва денем.
Облещих се към Гидиън.
— Но той не е достатъчно алфа, за да заповядва на Гидиън?
— Падма е суров господар, Анита. Горко на онези, които не му се подчиняват.
— Затова трябва да си тръгнете, колко се може по-скоро — добави Гидиън. — По-добре да не говорим за онова, което ще ни заповяда да направим с вас този petit betard8, когато се събуди.
Той беше прав. Чу се резкият вик на Грегъри — силен, пронизителен вопъл, който премина в хленч. Ричард бе казал, че костите на краката на Грегъри започват да се срастват накриво. Внезапно разбрах какво означава това.
— Ако костите не зараснат както трябва, Грегъри ще остане сакат — казах аз.
— Да — отвърна Гидиън. — Такова наказание го измисли Падма.
Фернандо застена със затворени очи. Време беше да си вървим.
— Върнете ми оръжието — рекох.
Те дори не понечиха да възразят — просто ми върнаха всичко. Или ми имаха доверие, или си помислиха, че няма да убия Фернандо, докато е в безсъзнание. Прави бяха, макар че това плъхче си го заслужаваше напълно. Бях убивала и за по-малки провинения, много по-малки.
За щастие Грегъри изгуби съзнание. Ричард много внимателно го държеше на ръце. Намериха отнякъде летви и ги привързаха с ризата на Ричард към краката на Грегъри като импровизирани шини. Вивиан тежко се облегна на Зейн, сякаш краката й не я слушаха. Освен това тя се опитваше и да прикрие с ръце слабините си. Толкова силно беше пострадала, че едва можеше да ходи, но при все това изпитваше свян поради голотата си. Ние нямахме дрехи, които да й предложим. Моето палто беше останало отвън.
Томас спаси положението, като й даде шикозното си червено сако. То беше достатъчно дълго да скрие, каквото бе необходимо. Едва след като излязох от шатрата на централната алея, изпитах някакво облекчение. Вдигнах палтото си и пъхнах пистолетите в джобовете. Автоматът вече висеше на гърба ми.
Томас придържаше вратата за нас. Аз излязох последна.
— Благодаря — рекох.
И двамата знаехме, че нямах предвид вратата.
— Няма защо. За вас — винаги — той затвори след нас и аз чух, че превъртя ключа.
Стоях под жаркото лятно слънце и то ме обливаше с топлина. Колко хубаво беше да си навън, под открито небе! Ала нощта наближаваше и аз не знаех каква цена щеше да се наложи да обещая на Жан-Клод за спасяването на Вивиан и Грегъри. Но мисълта, че хубавото тяло на Грегъри можеше да бъде осакатено завинаги, а с Вивиан да продължат да се държат така, сякаш е парче месо, ме караше да се чувствам доволна от сключената сделка. Не бих казала, че каквато и да е цената, тя непременно трябваше да се плати, но до голяма степен. Жан-Клод беше казал, че не трябва да има никакво насилие, никакви полови извращения, осакатявания, дране на кожа на живо. Само преди час този списък ми се беше сторил доста по-пълен и надежден.
30
Спряхме на алеята пред къщата, която бях наела. С нас бяха двама ранени леопардлаци, двама невредими леопардлаци, двама много мълчаливи върколаци, твърде неясни перспективи и чантичка с достатъчно инструменти, та Ричард да монтира в спалнята ми чифт обездвижващи шини. Съгласно препоръката на доктор Лилиан, Грегъри трябваше да лежи с шини не по-малко от едно денонощие. Наложи се да евакуираме болницата. Ако денем командваше Фернандо, то евакуацията не беше просто предпазна мярка, а необходимост. Плъхчето не беше поискало да освободи Рафаел и вероятно желаеше да отмъсти на Ричард, задето го беше набил, така че и върколаците, и плъхолаците бяха в опасност. Страх ме беше дори да си помисля какво би сторил с Грегъри и Вивиан, ако отново попаднеха в лапите му. Най-доброто, което можехме да направим, беше да ги държим при себе си и по възможност не на такова място, където на Фернандо можеше да му хрумне да ги потърси.
8
Копеленце (фр.). — Б.р.