Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Пусни я — рече той. — Въоръжена е само с ножове.
Не се втурнах към входа на шатрата, но почти бях на път да го направя. Чух, че Ричард ме повика:
— Анита…!
Почувствах, че идва след мен, но не спрях да го чакам. Дръпнах спуснатия на входа брезент и влязох. Имаше само една централна арена. Грегъри лежеше с оголени гърди в средата. Ръцете му бяха вързани на гърба с дебела сива лента. Цялото му тяло беше покрито със синини и рани. Погледът ми се спря на блесналите оголени кости, влажни и нащърбени, стърчащи от местата, където бяха чупили краката му. Откритите фрактури са отвратително нещо. Ето защо не е можел да върви сам.
Някакъв тих звук ме принуди да се обърна и да огледам цялата шатра. Вивиан и Фернандо също бяха на арената. Не ги бях забелязала веднага, защото бяха съвсем близо до заграждението, което отчасти ги скриваше.
Вивиан вдигна глава от пода. Устата й беше залепена с тиксо, едното й око беше подуто и затворено. Фернандо я блъсна, като я застави пак да прилепи лице към пода и показа вързаните й на гърба ръце, така че да видя какво прави с нея. Накрая се отдели от нея — беше свършил току-що. Шляпна я по голия задник.
— Хубаво беше.
Вече вървях към тях по пясъка на арената. Прехвърлих се през оградата в дългата си до пода рокля и на високи токчета. Не помня как го направих.
Фернандо стана, пристегна колана на панталона си и ми се усмихна.
— Ако не се беше договорила за освобождаването й, нямаше да ми дадат и с пръст да я докосна. Баща ми не обича да дели с никого.
Аз продължавах да вървя. Вече бях извадила единия нож и го държах до хълбока си. Не знам дали той бе забелязал това, или не ми пукаше дали е забелязал. Посочих към него с празната си лява ръка.
— Голяма работа си, когато жената е вързана и устата й е запушена. А как би се справил с въоръжена жена?
Той се изсмя цинично и нехайно ритна Вивиан с крак, както някой рита куче, застанало на пътя му.
— Хубава е, но е прекалено покорна за моя вкус. Повече обичам, когато поне малко се съпротивляват, както онази твоя вълча кучка — той приключи с пристягането на панталона си и прокара ръка по гърдите си, сякаш си спомняше. — Ctune bonne bourre.
Поназнайвах френски и разбрах, че нарече Силви добра пачавра. Претеглих ножа на дланта си. Той не беше предназначен за мятане, но щеше да свърши работа, ако се наложеше.
В очите на Фернандо се мярна смътна сянка, сякаш най-сетне разбра, че тук няма кой да го спаси. Точно в този момент нещо прелетя над оградата. То се движеше бързо като вихър, твърде бързо за човешкото око, и удари Фернандо така, че той се претърколи на пода. Когато спря, Ричард беше върху него.
— Не го убивай, Ричард! Не го убивай! — извиках аз и се втурнах към тях, но Джамил ме изпревари. Той застана на колене до Ричард, хвана го за ръката и се опита да каже нещо. Ричард стисна Джамил за гърлото и го запрати през арената. Изтичах към Джамил, но беше твърде късно. Гърлото му беше изтръгнато. Очите му бяха широко отворени от страх. Той се мъчеше да диша, но не се получаваше. Краката му се гърчеха, гърбът му се кривеше. Той ме хвана за ръката и впери в мен умоляващ поглед, но аз нищо не можех да направя. Щеше или да се излекува, или да умре.
— По дяволите, Ричард, помогни му! — извиках аз.
Ричард заби ръка в корема на Фернандо. Той все още нямаше нокти — само човешки пръсти, впити в плътта и търсещи сърцето. Щяха да му стигнат силите да го изтръгне, ако не успеехме да го спрем.
Станах и ръката на Джамил се изплъзна от моята. Той ме пусна, но погледът му все още беше вперен в мен. Хвърлих се към Ричард, крещейки името му.
Той ме погледна с кехлибарени вълчи очи на все още човешкото му лице. Протегна към мен окървавена ръка и менталната защита, която ни пазеше един от друг, рухна.
Притъмня ми пред очите, а когато възвърнах зрението си, се оказа, че съм застанала на колене върху арената. Усещах тялото си, но и пръстите на Ричард, проправящи си път през дебелата плът. Кръвта беше топла, но беше малко. Той искаше да разпори със зъби корема, но се бореше с това си желание. Томас коленичи до мен.
— Използвайте знаците си, за да го успокоите, преди да е убил Фернандо.
Поклатих глава. Пръстите ми раздираха плътта, проникваха в нея. Наложи ми се да притисна очите си с ръце, за да си спомня в кое тяло се намирам. После гласът ми се възвърна и това ми помогна да се разделим. Помогна ми да си спомня коя съм.
— По дяволите, не знам как!
— Приемете неговата ярост, неговия звяр.
Томас хвана ръцете ми, стисна ги силно не за да ми причини болка, а да ми помогне да се установя напълно в собственото си аз. Вкопчих се в ръцете му и го погледнах в лицето като давеща се слаба жена.