Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Джамил! Едва не го убих!
— Но го и излекува.
Изражението на лицето му се посмекчи, но въпреки това той стана и отиде при своя лежащ помощник. Поне трябваше да се извини. Не можех да оспоря това.
Останах на колене, все още неуверена, че ще мога да се задържа на краката си — по ред причини.
— Не беше съвсем по начина, по който бихме постъпили аз и Гидиън, но така или иначе подейства — каза Томас.
Почувствах как цялата се изчервих.
— Простете.
— Няма за какво — изръмжа Гидиън. — Представлението беше чудесно.
Той пропълзя към нас, притиснал едната си ръка към тялото. По ръката течеше кръв от рамото и ярко се открояваше на бялата риза. Нямах абсолютно никакво желание да лижа кръвта по тялото му. И бях благодарна за това.
— Ричард ли ви подреди така? — попитах.
— Той беше започнал да се преобразява, когато вие го повикахте. Приехте неговия звяр и той се успокои.
Гидиън седна, наведен на една страна, и кръвта вече бе образувала локвичка на пода, но той не молеше за помощ — нито с дума, нито с поглед. Ала Томас протегна ръка към него и с неутрален, почти братски жест докосна рамото му. Силата им ме облъхна като силно, студено въздушно течение, от което по тялото ми пробягаха тръпки, но ако не я бях усетила, нищо нямаше да забележа.
— Това европейска сдържаност ли е? — попитах аз. — Или ние с Ричард направихме нещо съвсем погрешно?
Томас се усмихна, но отговори Гидиън.
— Нищо подобно. Аз дори се чувствам малко излъган — той потупа Томас по ръката и се усмихна така, че зъбите му блеснаха. — Има други способи за поделяне на сила, много по-спокойни и не толкова… зрелищни. Но сега вие сторихте онова, което беше необходимо. Отчайващото положение изисква отчаяни мерки.
Не му отговорих. Нямаше защо да обяснявам колко често присъствието на Ричард водеше до такива „отчаяни мерки“. Оттатък арената Джамил стана с помощта на Ричард. Зейн развърза двамата леопардлаци и поведе Вивиан към Грегъри. Те коленичиха до него, Вивиан прегърна Зейн и зарида.
Аз успях да стана и установих, че вече мога и да ходя. Отлично. Ричард стигна до леопардите преди мен. Той внимателно отстрани сплъстената коса от лицето на Грегъри и Грегъри го погледна в очите.
— Трябва да ти изправим краката.
Грегъри кимна и стисна устни в плътна тънка линия, както Шери неотдавна.
— По-добре да го закараме в болница — рекох аз.
Ричард ме погледна.
— Анита, костите на краката му вече са започнали да се срастват в такъв вид. Когато са поставени неправилно, шансовете за изправянето им намаляват с всяка следваща минута.
Погледнах краката на Грегъри. Той беше съвсем гол, но раните бяха толкова страшни, че голотата му не предизвикваше неудобство, а само жалост. Краката му от коленете надолу бяха извити неправилно. Затворих очи и се извърнах. Можех да понеса да гледам труп, но раните на Грегъри все още бяха кървящи и болезнени и беше някак по-лошо.
Заставих се да го погледна.
— Искаш да кажеш, че костите на краката му ще зараснат така?
— Да — отвърна Ричард.
Взрях се в ужасените очи на Грегъри. Те бяха все така удивителни, светлосини като метличина, като очите на Стивън. Дори изглеждаха по-сини поради кървавата маска, която покриваше лицето му. Опитах се да намеря думи, да кажа нещо, но той заговори пръв.
Гласът му беше тънък, хриплив, сякаш беше крещял до пресипване.
— Когато си заминахте без мен, аз си помислих, че сте решили да ме оставите на тях.
Приседнах до него.
— Ти не си вещ, че да те оставя. Ти си личност и заслужаваш с теб да се държат… — замълчах. Да кажа „по-добре“ би било твърде банално. Исках да го хвана за ръката така, както се утешава дете, но два от пръстите му бяха счупени и дори не знаех как да го докосна.
Вивиан заговори за първи път.
— Мъртъв ли е? — попита тя с мек глас, с придихание, нещо средно между гласа на изплашено момиченце и на прелъстителка. Би звучало страхотно по телефона. Но погледът й не беше нито детски, нито съблазнителен, а страшен. Тя гледаше към лежащия Фернандо с люта ненавист.
Можех да я разбера и не я винях. Отидох да проверя как е малкият насилник. Гидиън и Томас първи стигнаха до него. Забелязах, че не бързат. Затова реших, че го харесват не повече от нас. Фернандо просто умееше да настройва всички против себе си. Струва ми се, че този беше единственият му талант.
Голият му корем, там, където Ричард се беше опитал да го изкорми, представляваше кървава пихтия, но раната вече зарастваше като на забързан каданс. Тялото му се възстановяваше пред очите ми.
— Той ще живее — казах аз много разочарована.
— Да — съгласи се Томас и в неговия глас прозвуча същото разочарование. Тялото му видимо се разтресе и той възви към мен печалните си кафяви очи. — Ако той умре, Падма ще преобърне града, за да ви намери. Разберете, Анита, Падма не просто обича сина си — Фернандо е единственият му син. Единственият му шанс да остави наследник.