Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Здравейте, Женя — с усилие продума Настя. — Сега ще отидем да изгледаме видеозаписите. Поседнете за малко, ще дойде Игор Валентинович и ще ви заведе.
— Игор Валентинович ли? Той ли ще дойде с мен?
Тя не можа да не забележи как лицето на младото момиче грейна от радост. „Нещо доста силно реагира на Игорьок. Да не се е влюбила? Малка си още, миличка, да се влюбваш в детективи — вяло си помисли Настя. Главоболието се засили, тя вече едва говореше, всяка произнесена на глас дума отекваше в черепната й кутия като взрив, който сякаш би могъл да пръсне мозъка й. — Сигурно ми се е качило кръвното. Господи, това е непоносимо. Трябва да питам хора, които страдат от хипертония, какви хапчета пият в такива случаи. Аз съм голям спец по сърдечносъдовите проблеми, виж обаче с хипертонията не знам как да се боря“.
Вдигна слушалката на телефона и набра номера на Лесников.
— Женя Рубцова дойде — съобщи му тя едва чуто, понеже вече беше разбрала, че колкото по-тихо говори, толкова по-малко болезнени се получават тези вътрешночерепни взривове.
Игор дойде след няколко секунди — неговият кабинет беше срещу нейния.
— Игор, нали може да не идвам с вас? — почти прошепна Настя. — Нещо става с главата ми.
— Да ти дам хапче? — съчувствено предложи Лесников.
— Ако е за високо кръвно, дай.
— Не, имам само обезболяващи. Прескочи до санитарната част, там имат всичко — посъветва я той.
Прескочи до санитарната част, а! Лесно е да се каже, но не е лесно да се направи. Настя имаше чувството, че не може да стигне дори до вратата на кабинета си. Нима наистина кръвното й налягане е скочило толкова много? А тя, глупачката, се налива с литри кафе! Ами то се знае, от такива дози кофеин кръвното и на умрял човек ще се вдигне. Житената питка! Ето кой ще й помогне. Той е дебел, не може да няма проблеми е кръвното, значи има и лекарства.
Сметките й излязоха верни. В касата на полковник Гордеев се намери цял арсенал от медицински препарати за всички случаи от живота и той с щедра ръка й отсипа някакви швейцарски таблетки.
— Вземи две наведнъж и се постарай да не рипаш много поне половин час — сърдито избъбри Виктор Алексеевич.
— Какво значи да не рипам много? — попита Настя само с устни.
— Да не пушиш и да не пиеш кафе. И да не правиш резки движения.
— И ще помогне ли? — недоверчиво попита тя.
— Трябва да помогне. Ако ли не, ще ти дам кола да се прибереш вкъщи.
Настя послушно глътна две таблетки и се облегна на стола, опря тила си в стената и притвори очи. Да не пие кафе — добре, изтърпява се, още повече че и не й се пие много, но да не пуши — това е проблем. Трябва да събере цялата си воля и да мисли за всичко друго, само не и за цигара. И за какво да мисли, когато толкова я боли главата? Ами как за какво, отговори си сама, за Фена естествено. Ето, сега Женя ще изгледа записа и ще каже кого от присъствалите в клуба млади блондини е срещнала тогава на улицата. Половината работа, кажи-речи, ще е свършена. Ще установят лицето, а как ще докажат, че то е свързано с убийствата — това ще го измислят.
Главоболието взе да утихва, гаденето престана и след около четирийсет минути Настя вече с интерес взе да поглежда към пакета цигари на бюрото. „Не, ще потърпя още — реши тя. — Още десет минути, та да е сигурно“. Но след десет минути отново си даде отсрочка, после още една и още една. В края на краищата й стана просто любопитно докога ще може да се владее и да не пуши, когато има възможност. Настя се почувства много по-добре, обзе я нещо като спортна злоба. В края на краищата реши да не пуши, докато се върнат Лесников и Женя.
Наложи се да чака дълго. Най-сетне вратата се отвори и влезе Женя, придружена от Игор.
— Е, какво? — нетърпеливо попита Настя. — Открихте ли го?
— Съвсем не, Анастасия Павловна — отговори Лесников. — Женя твърди, че той изобщо не е бил в клуба.
— Как така не е бил?
Настя машинално грабна една цигара и дори не забеляза това.
— Нямало го е, Анастасия Павловна — потвърди Женя. — Гледах много внимателно, с Игор Валентинович изгледахме записите два пъти. Не е бил там.
— Ами онзи блондин, метранпажът?
— Не е той — твърдо отговори Женя. — Няма нищо общо с онзи човек.
Глава 11.
За сцената, която й направи баща й в неделя, след като милиционерите си тръгнаха, Женя се стараеше да не си спомня. Баща й и по-рано не се въздържаше да й говори обидни и според нея крайно оскърбителни думи, но този ден той надмина себе си. И главният извод от казаното беше, че дъщеря му е изпечена лъжкиня, която върши гадостите си тихомълком и нарушава неговите забрани, вместо да се вразуми и да приеме факта, че баща й знае по-добре как трябва и как не бива да се държи тя просто защото е по-възрастен и има повече житейски опит. И практиката само е потвърдила неговата гледна точка, защото ако Женя го била слушала, никога нямало да се набърка в история със сериен убиец, заради която сега е принудена да си губи времето за безкрайни посещения на „Петровка“.