Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Винаги е успявала да накара картагенци и сицилийци, тиренци и гърци да действат така, както е изгодно за Ерикс. Няма властник, когото тя да не накара да се подчини на волята на богинята.
Стиснах зъби при мисълта за всички тези мъже, в чиито обятия е била Арсиное и които са мислели, че им се е явила богинята.
— Стига толкова — прекъснах го. — За нейното минало не искам да слушам. Взимам я такава, каквато е. Вече съм й дал ново име.
Старецът започна да си скубе брадата. После изведнъж зина, сякаш се канеше да се развика за помощ.
— Спри! — извиках аз. — Помисли какво правиш! Нима не разбираш как бих постъпил, ако дойде стражата? Внимавай да не ме разсърдиш!
Той стоеше с широко отворена уста и провесен език, но не можеше да издаде нито звук. Потресен, аз дълго гледах стареца и накрая схванах, че това не може да е нищо друго, освен проявление на силата, която се криеше в мен. А само преди малко неговата сила едва не ме порази! Разсмях се гръмко.
— Затвори си устата и пак ще си върнеш говора — казах дружелюбно.
Той млясна с челюсти, потупа се по бузите и потърка устните си. Но въпреки случилото се продължи да ми натяква:
— Ако ти позволя да я вземеш, мен ме чакат големи неприятности. По-добре да ограбиш съкровищата на храма, отколкото да вземеш тъкмо тази жрица. Каквото и да кажа на другите, няма да ми повярват. Живеем в просветени времена и ние, жреците, си знаем, че богинята вече не посещава светилището си, а дава поръките си само чрез нас. — Той седна, поклати глава и се замисли. Но след малко на лицето му се изписа доволна усмивка. — Единственото, което ти остава, е да я отведеш оттук гола, както се е появила на този свят. Тя не трябва да взима никаква вещ, която принадлежи на жрицата на богинята. Изведи я насила, но тихо, а аз ще си затворя очите и само след няколко дена ще обявя, че е изчезнала. Нека тогава да се усъмнят в някой от пришълците в Ерикс. Дори когато се върне обратно, тя ще има извинение, че е била отвлечена насила.
— Тя няма да се върне — казах аз уверено.
— Ако се върне — упорито повтаряше стареца, — ще бъде поумняла от преживяното, ще може да надене отново одеждите на жрица и ще бъде достойна отново да носи скъпоценностите на богинята… Възможно е всичко, което се случи сега, да е именно по волята на Афродита. Иначе как би могъл да се добереш дотука, нямаше ли богинята да те ослепи?
Той помълча и додаде:
— Завинаги ще бъдеш лишен от покой, чужденецо. Не мисли, че ти говоря как ще си навлечеш гнева на Картаген и всички сицилийски градове. Не, аз говоря само за жената, в която си се влюбил тъй безумно. Дори и да не принадлежиш към смъртните, все пак ти имаш тленно тяло и то ще стане твоят жесток мъчител. — Той се разсмя и поглади брадата си, а после ме загледа вторачено със злобните си очички. — Не знаеш с какво си се захванал. Богинята те е оплела в мрежата си и когато осъзнаеш значението на всичко това, ще поискаш по-скоро да бъдеш мъртъв.
Но думите му за мрежата на Афродита само разпалиха в мен още по-горещо желание да стигна веднага при Арсиное. Не можех повече да чакам.
— Арсиное, Арсиное… — зашепнах аз.
— Името й е Истафра — сърдито уточни старецът. — Няма защо да го крия от теб. Рано или късно ще умра, макар да предпочитам да умра по-късно. Но тъй или иначе, смъртта не е далече от мен, така че ми е напълно безразлично какво смятате да вършите с Истафра и каква ще е съдбата ви. Напразно хабих сили, напразно напуснах топлото си ложе. Прави каквото си си наумил, то не ме засяга.
Повече нямаше за какво да говорим. Той взе фенера и ме поведе зад пиедестала на богинята през тясна врата надолу към подземията, където бяха скрити съкровищата на богинята. Каменната стълба ни изведе до тесен тунел, докато най-накрая стигнахме до спалнята на Арсиное.
Когато влязохме, Арсиное спеше, легнала по гръб, покрита само с тънка завивка и с новото чадърче, което й бях подарил, в ръката. Разбудихме я и тя, щом видя лицето ми, се развика:
— Къде са те възпитавали, Турмс, та нямаш срам и будиш заспала дълбок сън жена? Навярно не си с всичкия си, щом си дошъл тук, в светилището на богинята, да ми досаждаш!
Сърдита и съвсем гола, с чадърчето в ръце, тя беше тъй очарователна, че аз изпитах бясно желание да изтикам жреца вън от стаята и да я сграбча в обятията си. Но знаех, че ако го направя, не бих могъл да се откъсна от нея до сутринта, затова призовах волята си и се въздържах.
— Арсиное, радвай се! — казах тържествено. — Богинята се съгласи да те дари на мен, но ние трябва да запазим всичко в тайна и да побързаме да се измъкнем оттук. Ти ще тръгнеш с мен точно както си сега — съвсем гола.