Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
С невероятно усилие на мускулите и волята си той бавно започна да се набира. Но в мига, в който тялото му се закрепи на тясната броня, водачът на микробуса натисна спирачката. За частица от секундата земното притегляне и инерцията изравниха силите си и тялото му сякаш увисна във въздуха. После земното притегляне надделя и той с цялата си тежест се стовари върху лявата задна врата.
Почти веднага микробусът ускори. Напълно замаян и с разкъсваща болка в раменните стави, Кроукър усети как полита и се удря в страничния борд. Две здрави ръце сграбчиха предната част на ризата му, в лицето му се забиха пламтящи от ярост кехлибарени очи. Върху красивото лице се беше запечатала хищна гримаса, а около него се развяваха гъсти коси с меден цвят. Карлито!
— Ето го и нашият детектив! — процеди през стиснати зъби мъжът с кехлибарените очи и заби юмрук в брадичката му.
Главата му отскочи назад, пред очите му се появиха разноцветни кръгове. Беше толкова замаян, че ако не бяха тичащите светлини откъм магистралата, положително нямаше да забележи острия скалпел в ръката на противника си. Острието блесна, насочено право към гърлото му. Разтърси глава, зрението му се проясни. Кехлибареният мрачно се усмихна, зад рамото му за миг се мярна сянка. В следващата секунда в него се впериха втори кехлибарени очи, лицето на собственика им беше копие на това насреща.
„Господи, близнаците!“ — стресна се Кроукър.
— Не съм Карлито — обади се вторият близнак, сякаш прочел мислите му. — Той отдавна е мъртъв, аз лично се погрижих за това… А историята на живота му е още по-тъжна от тази, която ти разказах. — Очите му опасно проблеснаха: — Много бързо се срещаме отново, детективе! Да не повярва човек! Madre de mentiras, лично аз доста се забавлявах при последния ни разговор! А ти?
Първият близнак размаха скалпела в ръката си.
— Хей, Антонио! — ревна той, за да надвика воя на вятъра и свиренето на гумите. — Тоя тип е като трън в задника ни! Какво ще го правим?
„Значи в къщата на Соня съм водил разговор с Антонио Бонита!“ — скръцна със зъби Кроукър. Отмести дясното си рамо от металната стена на каросерията и се приготви за атака. Но близнакът с кехлибарените очи, който очевидно беше Хектор Бонита, моментално забеляза това и заби тежкия си ботуш в ребрата му. Той изпъшка от болка, в дробовете му сякаш пламна пожар. Близнакът му нанесе нов ритник, той се олюля и падна на колене. Крепеше го единствено биомеханичната протеза, която продължаваше да стиска ръчката на вратата.
Антонио наблюдаваше развоя на събитията с божествена невъзмутимост, а брат му се наведе напред и се втренчи в протезата на Кроукър, която мътно проблясваше на бягащата светлина.
— Това пък какво е? — попита. Въпреки воя на вятъра Кроукър успя да долови учудването му.
— Ръката — обясни Антонио. — Нали ти казах за нея?
— Искам я! — отсече Хектор и острието на скалпела блесна във въздуха. С болезнена яснота Кроукър разбра какво ще се случи. Близнакът изглеждаше запленен от биомеханичната протеза и възнамеряваше да я отсече от китката му. Изражението на лицето му беше като на вманиачен колекционер на редки видове пеперуди, пред очите на който изведнъж се появява непознат екземпляр…
Направи отчаян опит да се отърси от замаяността и да събере сили, но беше прекалено изтощен. Вдигна глава към лицето на Хектор (или на Антонио — това беше все едно) и кръвта в жилите му изстина.
В продължение на една безкрайно дълга секунда имаше странното усещане, че е прикован на дисекционна маса. Тялото му бе пронизано от четири пламтящи очи. Два чифта ноздри се разширяваха, сякаш надушили прясна кръв, две усти се разкривиха в садистични усмивки, изпълнени с нетърпеливо очакване…
Лишен от избор, той пусна ръчката на вратата. В противен случай трябваше да се раздели с протезата си.
Антонио скочи върху него без никакво предупреждение. Хватката му беше желязна. Кроукър отчаяно потърси опора в задната броня, но ръката му улови само въздух.
В гърлото му набъбна буцата на страха. Беше се появила инстинктивно, от онова тъмно и самотно място в душата, където няма нито чувства, нито мисли. Малко бяха нещата на този свят, от които се страхуваше. Професията го беше срещала с болни мозъци от всякакъв вид. Но тези близнаци бяха различни. От тях се излъчваше нещо, което докарваше спазми в стомаха му, нещо по-силно от първичен ужас. Имаше чувството, че гледа как две невинни момченца си играят в прясно разкопан гроб. Лицата им грееха от радост, а в очите им светеше божествена чистота…