Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Е, аз не съм съгласна. Мисля, че някой ти причинява това.
— Аз не…
— Итуриел ми изпраща сънища — каза Клеъри. — Може би някой изпраща сънища и на теб.
— Итуриел ти изпраща сънища, защото се опитва да ти помогне. Насочва те към истината.
Какъв е смисълът на моите сънища? Те са извратени, безсмислени, садистични…
— Може би имат някакво значение — възрази Клеъри. — Но може би не значението, което
ти влагаш. Или пък онзи, който ти ги изпраща, се опитва да те нарани.
— Кой би направил такова нещо?
— Някой, който не ни харесва особено — каза Клеъри и изтласка образа на кралицата на
феите.
— Може би — каза тихо Джейс, като гледаше ръцете си. — Себастиан…
Значи и той не обича да го нарича Джонатан, помисли си Клеъри. Не го винеше. Това беше
неговото име.
— Себастиан е мъртъв — каза тя, малко по-остро, отколкото възнамеряваше. — А и, ако е
имал такава сила, е щял да я използва и преди.
Съмнение и надежда пробягаха по лицето на Джейс.
— Наистина ли мислиш, че може някой да ми го причинява?
Сърцето на Клеъри затуптя в гърдите й. Тя не беше сигурна; много силно искаше да е
истина, но ако не беше, не искаше да дава на Джейс напразни надежди. Това важеше и за
двама им.
После обаче се замисли, че Джейс отдавна не бе имал каквито и да било надежди.
— Мисля, че трябва да отидем в Града на тишината — каза тя. — Братята ще влязат в главата
ти и ще разберат дали някой си играе с теб. Както направиха с мен.
Джейс отвори уста и после я затвори отново.
— Кога? — попита той накрая.
— Сега — отвърна Клеъри. — Не искам да чакам. А ти?
Той не отговори, просто стана от пода и вдигна ризата си. Погледна Клеъри и почти се
усмихна.
— Ако ще ходим в Града на тишината, по-добре се облечи. Искам да кажа… харесват ми
сутиена и бикините ти, но не знам дали Мълчаливите братя ще ги оценят по достойнство.
Останали са съвсем малко и не искам да умрат от превъзбуда.
Клеъри стана от леглото и го замери с възглавница. Протегна се към дрехите си и започна да
облича блузата си. Точно преди да пъхне глава в нея, погледът й попадна върху камата, която
лежеше на леглото — тя блестеше като сребърен пламък.
— Камила — каза Магнус, — мина много време.
Тя се усмихна. Кожата й изглеждаше по-бяла, отколкото я помнеше, и тъмните й, подобни
на паяжина вени, прозираха през нея. Косата й все още беше с цвят на сребро и очите й все
още бяха зелени като на котка. Тя продължаваше да е красива. Погледна я и сякаш се озова в
Лондон. Видя газените лампи и подуши пушека и мръсотията, конете, металния дъх на
мъглата, цветята в Кю Гардънс. Видя момче с черна коса и сини очи като на Алек. Момиче с
дълги кафяви къдрици и сериозно лице. В свят, в който накрая всичко изчезваше, тя беше
една от вечните константи.
Пред него стоеше Камила.
— Липсваше ми, Магнус — каза тя.
— Не е вярно — той седна на пода на Храма. Усещаше студа на камъка през дрехите си.
Беше доволен, че носеше шал. — Защо ги накара да ме извикат? Опитваш се да спечелиш
време?
— Не — тя се наведе напред, веригите издрънчаха. Той почти можеше да чуе цвърченето,
където благословения метал докосна кожата на китките й. — Чух разни неща за теб, Магнус.
Чух, че напоследък си под крилото на ловците на сенки. Чух, че си спечелил любовта на
един от тях. Предполагам става въпрос за момчето, с което те видях да говориш. Вкусовете
ти винаги са били много различни.
— Надавала си ухо на слуховете за мен — каза Магнус, — а можеше просто да ме попиташ.
През всичките тези години бях в Бруклин, съвсем наблизо, а ти така и не ми се обади. Така и
не те видях на някое от партитата ми. Между нас има стена от лед, Камила.
— Не аз я издигнах — зелените й очи се разшириха. — Винаги съм те обичала.
— Ти ме напусна — каза той. — Направи ме свой домашен любимец и после ме заряза. Ако
любовта беше храна, щях да умра от глад, предвид кокалчетата, които ми подхвърляше —
той съобщаваше просто факти. Беше минало много време.
— Но ние имаме цяла вечност… — запротестира тя. — Трябва да си знаел, че ще се върна за
теб…
— Камила — каза Магнус с безкрайно търпение, — какво искаш?
Гърдите й се надигнаха и спуснаха бързо. Тъй като нямаше нужда да диша, Магнус беше
наясно, че го прави заради ефекта.
— Знам, че ловците на сенки се вслушват в думите ти — каза тя. — Искам да говориш с тях