Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Господи, Сидни! — извика Ото, докато караха към клуба.
— Какво има?
— Тук живее бивш президент на Съединените щати! Какво ще кажеш, ако изиграем една игра, за да придадем на разследването си по-шикозен вид? Ами ако случа да играя голф с шибан експрезидент на самите шибани Съединени щати?
14.
Игра на отгатване
Портиерът насочи Ото Стрингър към офиса на управителя, където детективът се представи и получи начален час за партия голф, която знаеше, че няма да се състои. Сидни тръгна право към бара, търсейки телефон, за да съобщи регистрационния номер и да научи име и адрес. Разбира се, и двамата бяха на мнение, че блондинката с мерцедеса трябва да е бившата госпожа Брайт.
Клубът не беше толкова изискан, колкото онзи в Тамариск. Беше масивна сграда и представляваше смесица от различни стилове в обзавеждането — индиански, пустинен и китайски. Притежаваше обаче уюта на стар клуб, за което свидетелстваха и фотографиите във фоайето.
Имаше снимки на Боб Хоуп, който беше член на почти всеки клуб в пустинята, наред с не по-малко видната фигура — бившият президент Джералд Форд. Сидни разпозна едни от първите членове на „Тъндърбърд“ — покойният Хоуги Кармайкъл и Бинг Кросби.
Намери платен телефон и съобщи регистрационния номер на детективите в Холивуд. Мерцедесът беше записан на името на Хърбърт Т. Декър, който живееше в Ранчо Мираж. Според Сидни, улицата се намираше на територията на самия крайградски клуб „Тъндърбърд“.
Той влезе в ресторанта, търсейки блондинката. Сервитьорка на петдесетина години го попита:
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не, благодаря. За пръв път идвам тук. Само разглеждам.
— Е, погледайте — каза тя толкова дружелюбно, колкото и служителите в „Тамариск“, и продължи да разчиства масите.
— Виждали ли сте госпожа Декър? Мисля, че така се казва. Много привлекателна русокоса дама.
— Да, сигурно става дума за госпожа Декър. Не, днес не съм я виждала, господине. Проверихте ли в Бакърената зала? Там има частно тържество.
Сидни се върна във фоайето и мина през ресторанта, който още не беше отворен. Забеляза хора в залата с огледала вляво. Приближи се и разбра защо помещението се казва така. Всички съдове и прибори бяха от бакър, или поне така изглеждаха: подноси, чинии, чаши, ножове и вилици. И тогава я видя.
Тя разговаряше с възрастна дама, отрупана с бижута, със сако и широк панталон. Беше твърде дебело облечена за това време на деня, но след шест часа щеше да се чувства добре. Русокосата явно се извиняваше, че е пропуснала онова, което ставаше там. Ръкува се с неколцина, целуна по бузата някаква жена и двама мъже, след което си тръгна. Ала вместо да се насочи към фоайето, зави и излезе във вътрешния двор край басейна. Там се виждаше малка естрада за оркестър и Сидни си представи какви забавления се вихреха в този вътрешен двор. Може би щеше да присъства на такива купони в качеството си на шеф на охраната на „Уотсън Индъстрис“.
Застана зад блондинката, която не го беше забелязала до този момент, и каза:
— Сигурно всичко в онази зала има вкус на монети.
Тя се обърна и Сидни добави:
— С всичкия онзи бакър.
Жената се усмихна учтиво, и това много му допадна. Имаше страхотни зъби, но в края на краищата парите можеха да купят и най-фини порцеланови протези.
Русокосата понечи да си тръгне и детективът мъжествено се примири със суровата действителност.
— Госпожо, един момент, ако обичате — каза той. — Мисля, че ви познавам. Всъщност, сигурен съм. Живели ли сте в Сан Диего?
Това я накара да спре. Изглежда се притесни, но отговори:
— Много отдавна.
— Господи, знаех си, че ви познавам! Работех в полицията в Сан Диего.
Сидни уцели в десетката. Изражението й се промени — от безпокойство до примирение. Сега, когато я видя отблизо, той предположи, че е на четиридесет, плюс-минус няколко години, благодарение на пластичната хирургия, чиито следи обаче не се забелязваха. Жената наистина беше красива и елегантна като героините на Алфред Хичкок.
— Да не би да сте работили с Хари? — попита тя. — Хари Брайт?
— Разбира се! Вие сте госпожа Брайт! Запознахме се на един бал… Чакайте да си помисля къде работеше Хари тогава. Господи, сигурно е било преди десет години…
— В Южното районно управление. Било е най-малко преди дванадесет години. От толкова време сме разведени.