Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— О, съжалявам, госпожо…
— Декър. Патриша Декър.
И тогава, тъй като не вярваше абсолютно на никого, свързан по някакъв начин с Кой Брикман и Хари Брайт, Сидни рече:
— Казвам се Сам Бентън. Може ли да ви почерпя нещо? Страхотно е да видиш някого от онова време. Извинете, исках да кажа от недалечното минало. Вие не сте достатъчно възрастна, за да…
— Трябва да тръгвам, господин Бентън.
— Вижте какво, позволете да ви обясня. Напуснах полицията само преди година. Шеф съм на охраната на един самолетостроителен завод в долината Сан Фернандо и съм дошъл тук с директора да играя голф. И… ами, малко съм нервен. Тук е твърде изискано за човек, който е работил по улиците около Южното районно управление. Какво ще кажете за едно питие? Господи, изглеждате същата, само дето сте още по-…
— Разбира се, разбира се. Още говорите като полицай. Добре, барът е натам.
— Вече го намерих. Ненапразно двадесет и една години съм бил ченге.
— Двадесет и една години? Не изглеждате толкова възрастен.
— Е, мисля, че ще се спогодим — ухили се Сидни, после съзря Ото, който го търсеше с поглед и добави: — Госпожо Декър, бихте ли ми поръчали уиски „Джони Уокър“ с черен етикет, ако обичате? Трябва да кажа на един приятел къде ще бъда.
Ото се готвеше да тръгне към офиса на управителя на клуба.
— Ото! Запознах се с нея. Тя наистина е бившата съпруга на Хари Брайт! Представих се като Сам Бентън. Не искам да каже на Кой Брикман, че се е срещала с холивудските детективи, работещи по случая „Уотсън“.
— Какво искаш да направя?
— Играй голф.
— Какво?
— Поиграй малко. Кажи на отговорника, че партньорът ти е възпрепятстван. Ако не излезе нищо, ще взема електрическа количка и ще дойда при теб на игрището.
— Да играя без теб?
— И преди си го правил.
— Не и на такова място! Ами ако пак изпадна в паника като в „Тамариск“? Ами ако ме сложат в четворка с бившия президент и с Бети Грейбъл, за бога?
— Бети Грейбъл умря.
— А коя беше съпругата на Фил Харис? Видях, че членува в този клуб.
— Алис Фейе.
— Да, ами ако ме сложат с Алис Фейе?
— Върви да играеш голф, Ото.
Когато Сидни влезе в бара, госпожа Декър вече бе изпила голяма част от мартинито си, което много приличаше на водка. Това беше добре дошло за него. Тя явно обичаше да пие. Проблемът беше той да успее да контролира собствения си лош навик, докато насърчава нея.
— Съжалявам — каза Сидни и сложи десетдоларова банкнота на бара.
— Приберете си парите — рече тя. — Вече подписах чека със сметката.
— Но нали аз ви поканих.
— Да пием за лошото старо време.
— За нашата Алма Матер, Южното районно управление.
— Трябва да ви кажа, че не съм виждала Хари от години.
— С какво се занимава той сега?
— Живее в долината Коачела. Там работеше в друг полицейски участък. В Минерал Спрингс.
— Работеше?
— През пролетта получи инсулт. А после и сърдечен удар. Хари е… Казаха ми, че е много зле. Доста време мина, откакто се разделихме.
— Е, и сега какво друго правите, освен че играете голф?
Сидни докосна лявата й ръка, която имаше малко по-светъл слънчев загар от дясната. По пръстите й личеше, че е на четиридесет, макар лицето да не издаваше това.
— Все още сте си ченге — засмя се тя. — Ами, просто играя голф.
— И как се справяте?
— Ужасно.
— Не вярвам. С тази фигура.
Той с удоволствие проследи как Патриша отпи още една глътка от двойното си мартини с водка. Гадеше му се само от миризмата на джин, а пиячите на чиста водка бяха най-големите алкохолици от всички. За да я насърчи, Сидни пресуши уискито си. Не защото имаше проблем с алкохола. О, не.
— Моля ви, нека да почерпя по едно — рече той.
— Казах ви, че парите ви тук нямат стойност — отговори тя и кимна на бармана.
Двамата бяха сами в малкия бар.
Ресторантът вече беше почистен, а във фоайето не се виждаше никой. Барманът й наля двойна доза. Сидни си помисли, че барманите най-добре познават клиентите си.
— А какво правите, когато не играете голф? — попита Сидни.
— Почти нищо. Малко тенис, но краката ми вече не издържат.
— Ами — рече той, явно несъгласен с това.
Патриша не възрази. Знаеше какви крака има.
— Понякога играем оклахомски джин. Не питието, а игра на карти. Харесва ми, когато се съберем четиринадесет жени и играем две срещу една. Това е въртяща се игра, която наричаме „Убий сестра си“. Можеш да загубиш хиляда долара за един ден. — Тя се подсмихна и попита: — Много път съм изминала от Южното районно управление, нали?