Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Първа глава

Над червената и част от сивата земя15 на Оклахома тихо паднаха последните дъждове, без да могат да размекнат спеклата се на бразди пръст. Плугове запориха полята, покрити с мрежа от засъхнали вадички. Последните дъждове събудиха за бърз растеж царевичните кълнове и посяха буренаци и трева край пътищата, та сивата и тъмночервената земя почна да се губи под зеления килим. В края на май небето побледня и високите, кълбести облаци, които го покриваха цели два месеца, се разпръснаха. Слънцето ярко грееше ден след ден и по краищата на всеки зелен царевичен лист се образува кафява ивица. Облаци се появяваха за малко и изчезваха, а след известно време съвсем престанаха да се появяват. За да се запазят от слънцето, бурените станаха по-тъмнозелени и вече не се разпростираха върху нова площ. На повърхността на земята се образува корица — тънка, спечена — и колкото повече побледняваше небето, толкова повече побледняваше и земята: червената ставаше розова, а сивата — бяла.

В изровените от водата канавки пръстта, превърнала се в прах, се стелеше на малки и сухи потоци. Торбестите плъхове и мравоядите събаряха миниатюрни лавини. И тъй като немилостивото слънце печеше ден след ден, листата на младата царевица станаха по-меки и отпуснати; те увиснаха леко надолу, а сетне, когато средните, най-яки жилки отслабнаха, всеки лист клюмна към земята. После дойде юни и слънцето почна да грее още по-сърдито. Кафявата ивица по царевичните листа стана по-широка и обхвана и средните жилки. Бурените се спаружиха и стъблата им увиснаха надолу, почти докосвайки корените. Въздухът беше рядък, а небето — по-бледо от всеки друг път; земята също бледнееше от ден на ден.

По пътищата, където минаваха каруци и колелата стриваха пръстта, а копитата на конете я утъпкваха, корицата засъхнала кал се разтроши и се образува прах. Всичко, което се движеше, вдигаше прах във въздуха: пешеходецът вдигаше тънък пласт чак до кръста си, колата — пласт чак до върха на чергилото, а автомобилът — цял облак зад себе си. Прахът после бавно се слягаше.