Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Бърт се беше върнал от резервоара и стоеше безпомощен до Джон.
— От вихрушката ще да е — взе да обяснява той. — Някоя искра е отхвръкнала в избата и е паднала в газта. Това ще е, Джон, не може да бъде друго.
Джон го погледна и колкото и да беше потресен, се усмихна.
— Да, Бърт, не може да бъде друго — отекна той.
Веднъж осигурил победата си, огънят гореше тихо. От пожарището се вдигаха високи пламъци. И вече нямаше и подобие на къща. Джон Уайтсайд стана от магарето, разкърши рамене и въздъхна. Погледът му се спря за миг върху пламъците, на мястото, където преди малко се намираше дневната.
— Е, свърши се — рече той. — Сега, струва ми се, знам какво изпитва душата, когато вижда да зариват в черната земя тялото, което е обитавала. Да вървим у вас, Бърт. Искам да се обадя по телефона на Бил. При него все ще се намери една стаичка и за нас.
— Защо не останете при нас? Място колкото щеш.
— Не, Бърт, ще отидем при Бил.
Джон пак се загледа в горящата купчина. Уила понечи да го хване под ръка, но се отказа. Той забеляза движението й и я възнагради с усмивка.
— Жал ми е само за лулата — каза Джон.
— Да, по-хубава лула не съм виждал — откликна възторжено Бърт. — По музеите има какви ли не лули, но така хубаво опушена няма. Сигурно дълго е пушено с нея.
— Дълго — потвърди Джон. — Много дълго. А пък да знаеш какъв аромат даваше!
12
В два часа следобед автобусът за туристи потегли от станцията в Монтерей на обиколка из полуострова. Бръмчи автобусът по завоите на широко рекламирания маршрут „Седемнадесет мили“, а очите на пътниците — все във внушителните богатски къщи. Като се взираха тъй през прашните прозорци, туристите дори малко ги досрамяваше, чувствуваха се като хора, които надничат в чужда стая, но това им доставяше и удоволствие. Автобусът мина бавно през градчето Кармел и допълзя по хълма до мисионерската черква с килнатия купол, където младият шофьор спря край пътя и вдигна крака на таблото, а туристите слязоха да разгледат мрачната стара черква.
Като се върнаха на местата си, част от преградата, която хората на път издигат помежду си, падна.
— Чухте ли? — обади се един с вид на преуспял в живота човек. — Екскурзоводката каза, че черквата е построена като кораб, със стоманен кил, вбит дълбоко в земята. Заради земетресенията… все едно кораб в бурно море. Само че това не помага.
Младият свещеник с голобрадо розово личице и ново шевиотено расо, който седеше през два стола зад него, възрази:
— Напротив, помага. Толкова земетресения са ставали тук, а тя стои; стои, хем е правена от кал.
Тук се намеси един много възрастен, но здрав човек с трескав поглед.
— Чудни неща стават по тоя свят — каза той. — Миналата година изгубих жена си, бяхме женени повече от петдесет години. — Старецът се огледа усмихнат в очакване някой да реагира и забрави чудните неща, които стават по тоя свят.
Младоженците седяха хванати под ръка. Момичето го стискаше здраво, да не го изпусне.
— Питай шофьора къде отиваме сега.
Автобусът се движеше бавно по наклона на Кармелската долина. Край пътя се редяха овощни градини, площи с ангинари, червени скали, украсени със зелени лиани. Денят преваляше и слънцето клонеше към изхода на долината, към океана. Пътят се отдели от реката и по един хълм ги изведе на тесен хребет. Тук шофьорът спря рязко и направи четири-пет маневри, докато обърне автобуса. После изключи двигателя и се обърна към пътниците:
— Дотук сме, народе. Аз ще си поизпъна краката преди да тръгнем обратно, така съм свикнал. А вие можете да се поразтъпчете наоколо.
Туристите слязоха схванати от автобуса, скупчиха се на върха и се загледаха в Небесните пасбища долу. Последните слънчеви лъчи превръщаха въздуха в златист прозрачен воал. Равнината беше изпъстрена със зелени, жълти и виолетови квадрати — овощни градини, ниви и разорана земя. От здравите фермерски къщи, заобиколени с градинки, се виеше дим, който горнякът разчистваше. От долината долиташе тихият звън на хлопки; някъде залая куче, но толкова далеч, че туристите доловиха лая му като шепот. Точно под хребета стадо овце се беше скупчило да нощува около един дъб.