Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не и с това — каза тя и посочи револвера.
Осъзна, че все още не може да прецени дали той е сериозен. Зачака, погледът й бе твърд. Най-после Чан заговори, гледаше я много внимателно.
— Приближавате се колкото се може повече, притискате дулото в тялото. Няма нужда да стреляте, освен ако не искате да убиете.
Госпожица Темпъл кимна.
— И запазвате спокойствие. Дишате. Ще убиете по-добре, а и ще умрете по-добре, ако се стигне дотам. — Не се усмихваше. Тя се вгледа в черните стъкла на очилата му.
— Живеете с тази възможност, нали?
— Нима не е така с всички?
Тя си пое дълбоко дъх, защото всичко се развиваше прекалено бързо. Прибра револвера в чантата си. Чан я гледаше.
— Щом не сте ги убили с това, как ги убихте? Двамата мъже.
Тя откри, че не й е лесно да му отговори.
— Ами… единия… аз… беше тъмно и…
— Не сте длъжна да ми казвате — каза спокойно той.
Тя пак си пое дъх и бавно издиша.
Чак след минута госпожица Темпъл бе в състояние да попита Чан какви са били плановете му за деня, преди да ги срещне в коридора. Посочи вестниците и картите и обясни собствените си намерения, а после отбеляза, че трябва да се върне в стаята си, пък макар и само за да успокои тревогата на леля си. Освен това му припомни двете стъклени карти, които доктор Свенсон бе оставил на масата.
— Наистина трябва да ги погледнете, още повече че сте видели с очите си други от странните им стъклени творения. Преживяването не прилича на нищо, което ми е познато — едновременно силно и сатанинско. Ще ме сметнете за глупава, но се кълна, че знам достатъчно, за да видя, че в тези карти има някакъв друг вид опиум, а това, което описахте — цяла книга! — е, не мога да си я представя като друго, освен великолепен — всъщност ужасен — затвор.
Чан взе едната карта и започна да я върти в ръцете си.
— Едната показва преживяването — не мога да го обясня — на Роже Баскомб — продължи госпожица Темпъл. — Самата аз се появявам там. Повярвайте ми, наистина е обезпокоително. Другата показва преживяването на госпожа Марчмур и е още по обезпокоителна. Само това ще ви кажа, както и че е по-добре да се гледа в дискретно уединение. Разбира се, за да ги видите, трябва да си свалите очилата.
Чан я погледна. Свали очилата и ги прибра в джоба си. Тя бе виждала подобни лица в плантацията, но никога не бе пила чай с тях. Усмихна му се любезно, после кимна към картата в ръката му и каза:
— Този син цвят е наистина много красив.
Госпожица Темпъл остави Кардинал Чан с инструкции когато доктор Свенсон се събуди, да поръча каквато храна поиска, а тя ще се подпише за нея, като се върне. Стигна стаите си с пълни с вестници и книги ръце и вместо да се мъчи да си вади ключа, ритна вратата три пъти. След миг шумолящи стъпки отвори Марта. Госпожица Темпъл влезе и остави вестниците на масата за хранене. Леля й седеше там, където я бе оставила, и пиеше чай. Преди да успее да я смъмри, госпожица Темпъл й каза:
— Трябва да ти задам някои въпроси, лельо Агата, и искам да ми отговориш честно. Може би ще можеш да ми помогнеш и ще ти бъда много благодарна за това. — Прикова леля си с твърд поглед при думата „благодарна“, а после се обърна към Марта и попита за Мари. Марта посочи другата стая. Госпожица Темпъл влезе и видя Мари, която сгъваше и подреждаше куп копринени долни дрехи на масата за гладене. Прислужницата отстъпи крачка назад, когато госпожица Темпъл влезе тържествено, и мълчаливо загледа как господарката й разглежда покупките.
Госпожица Темпъл бе изключително доволна — дотам, че дари Мари с одобрителна усмивка. След това Мари й показа кутията патрони, оставена до огледалото, и й даде разписките и рестото. Госпожица Темпъл бързо прегледа числата, остана доволна и даде на Мари две монети. Мари изненадано направи реверанс, когато ги взе, и после пак, когато госпожица Темпъл й махна да излезе от стаята. Вратата се затвори, госпожица Темпъл отново се усмихна и се върна към покупките си. Коприната бе прекрасна на допир. Радваше се, че Мари е съобразила да купи зелено, което подхождаше на роклята, с която бе облечена, и на ботите й. В огледалото госпожица Темпъл видя собственото си грейнало лице и се изчерви и извърна очи. Овладя се, покашля се и извика прислужниците.
След като двете млади жени свалиха роклята и корсета й, помогнаха й да облече зеленото копринено бельо и върнаха горните слоеве на облеклото й на мястото им, госпожица Темпъл — цялото й тяло я гъделичкаше от удоволствие — отнесе кутията патрони на масата за хранене и с цялата небрежна сръчност, която успя да докара, като си припомняше стъпка по стъпка инструкциите на Чан, поде разговор с леля си; докато говореше, завъртя барабана, отвори го и бързо зареди празните гнезда.