Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Темпъл спря на площадката между третия и втория етаж и след като се огледа, за да се увери, че никой не я вижда, седна на стълбите. Изпитваше нужда да подреди мислите си, преди да се върне при новите си другари — имаше нужда да подреди мислите си относно новите си другари — и преди да продължи с приключението си. За нейно огромно учудване скрепващата точка си оставаше Роже, затънал до гуша, в каквото и да се случваше. Той беше глупак, тя вече го знаеше несъмнено, но й се струваше, че колкото повече се бори да продължава напред без старите си чувства, толкова повече й се налага да се изправя пред тях. Защо не можеше просто да ги изреже от мислите и от сърцето си? Знаеше обаче, че Роже се е съюзил с хора, които одобряват убийството — нейното убийство, — и се страхуваше, че както в плантациите тръстиката чрез наука и огън се превръща в ром, това неминуемо ще доведе до смъртно противопоставяне между нея и Роже. Усети тежестта на револвера в чантата си. Сети се за Чан и Свенсон — дали и те изпитваха подобни терзания? И двамата изглеждаха толкова уверени, особено Чан. Не бе срещала човек като него. После осъзна, че това не е вярно, че е срещала и други хора с такава откровена способност за брутални действия — всъщност баща й бе именно такъв, но там бруталността винаги бе под прикритието на бизнеса и правото на собственост.
Чан носеше истината за работата си открито. Доктор Свенсон изглеждаше не толкова застрашителен и повече подвластен на обикновените страхове и колебания, но такава бе и тя самата — и знаеше, че никой от нейния свят не би предположил, че тя може да оцелее в това, което й се бе случило. Вярваше на издръжливостта на доктора като на своята собствена. Освен това — при тази мисъл тя се усмихна — много иначе способни мъже не бяха на висота край оправни жени.
Поне бе уверена, че въоръжена с клюките на леля си, ще може да следва разговора. Много от разказите на новите й другари се отнасяха за град, който тя не познаваше — за вертепи и институти, и дипломатически комплекси. Искаше да чувства, че допринася равна част в партньорството им, и искаше тази част да е различна от пари за стая или за храна. Ако смятаха да продължат заедно срещу тази — как се бе изразил докторът? — тази клика, тя трябваше да продължи да разширява възможностите си. Действията й досега приличаха на някаква смес от същинско разследване и просто присламчване, където дори убийствата на Спраг и Фаркухар й се струваха неправдоподобно стечение на обстоятелствата. Личностите, събрани около нея, бяха невъобразими, както и малцината й съюзници — а какво притежаваше тя, освен кесията си? Това бе момент, в който лесно можеше да потъне в несигурност и страх, а увереността й да се стопи като лански сняг. Представи си се сама в купето във влака с човек като граф Д’Орканч — какво би могла да направи? Прехапа устни до кръв. Това, което щеше да направи, бе да притисне дулото на револвера към тялото му и да дръпне спусъка толкова пъти, колкото е нужно, докато гадният му труп не се свлече на пода. А после щеше да намери графиня Лакер-Сфорца и да я бие, докато има сили да държи камшика. А после… Роже. На Роже Баскомб просто щеше да обърне гръб.