Стъклените книги на крадците на сънища

Стана и тръгна към втория етаж, но на последното стъпало спря, понеже чу гласове откъм коридора. Надникна иззад ъгъла и видя трима мъже с черни униформи и още един с тъмнокафяво наметало точно пред стая 27 — тъкмо тръгваха към главното стълбище в другия край на коридора. Тя ги изчака да се махнат и бързо отиде до стая 27. Ахна — вратата бе открехната — мъжете сигурно бяха влизали вътре — и я отвори с натежало сърце. Дневната бе празна. Вестниците, които бе оставила, бяха пръснати из стаята, но нямаше и следа от Чан и Свенсон нито от някаква борба. Отиде бързо до спалнята, но и тя бе празна. Завивките бяха дръпнати и прозорецът бе отворен. Тя надникна през него. Стаята гледаше право към задната уличка, до долу имаше трийсет стъпки. Тя стисна здраво чантичката си и се върна в коридора. И Чан, и Свенсон ги гонеха войници, но кой от двамата ги бе привлякъл тук? Намръщи се — не можеше да е Чан, защото доколкото й бе известно, Чан не беше в стая 27. Втурна се към вратата, от която го бе видяла да излиза — номер 34, — и видя, че също е отворена. Стаята бе празна. Прозорецът бе залостен. Върна се в коридора развълнувана — по някакъв начин войниците бяха разбрали коя е стаята на Свенсон и коя е на Чан. С ужас се сети за своите стаи и за леля си.

Затича се по стълбите, като трескаво извади револвера. Зави на площадката, запъна ударника и си пое дъх. Пое по коридора и не видя никого. Влезли ли бяха вече? Или щяха да дойдат всеки момент? Вратата бе затворена. Госпожица Темпъл заблъска с юмрук. От другата страна не се чуваше нищо. Тя потропа пак. Нямаше отговор и в съзнанието й нахлуха образи на леля й и прислужниците, които лежат убити в потъналата в кръв стая. Извади ключа от чантата си и с лявата ръка, което не беше удобно, отключи. Бутна вратата навътре и се дръпна встрани. Тишина. Надникна. Антрето бе празно. Стисна револвера с две ръце и бавно прекрачи прага. Външният салон също бе празен, нямаше следи от безредие. Обърна се към вратата за вътрешния салон, която бе затворена. Никога не я затваряха. Тръгна бавно нататък, огледа се и посегна с лявата си ръка към бравата. Завъртя я внимателно и след като чу как резето щракна, рязко я отвори. Изписка — тих писък, както се надяваше по-късно, защото пред нея, с насочен към лицето й револвер, по чорапи стоеше доктор Свенсон. До него — разтреперана и пребледняла от ужас — седеше леля й. Зад тях бяха двете прислужници, вцепенени от страх. Внезапно бодване накара госпожица Темпъл да се обърне. Зад нея, стиснал дълга кама, стоеше Чан, който току-що бе излязъл от стаята на прислужниците. Усмихна й се зловещо.