Стъклените книги на крадците на сънища

— Ако не беше толкова упорита — избухна леля й и млъкна също толкова бързо, защото госпожица Темпъл я изгледа с неприкрита ярост. Леля Агата се сви, все едно се пазеше от змия, и прошепна уплашено:

— Извинявай, миличка. Аз само…

— Не ме интересува. Не ме интересува! Не питам за лорд Тар, защото ме интересува! Питам, защото макар ти да не знаеш, са убити и други хора, а Роже Баскомб е замесен и сега той ще стане следващия лорд Тар! Не зная как Роже Баскомб е станал наследник на вуйчо си. Но съм сигурна, че ти знаеш, и ще ми кажеш на минутата!

Госпожица Темпъл тръгна по коридора към стълбите. Чантата висеше на китката й — тежеше от револвера и допълнителните патрони. Изсумтя раздразнено и тръсна глава — ха, упорита! — и мислено нарече леля си тесногръда дъртофелница. Тя мислеше единствено за пенсията си, за благоприличието и за това на колко празненства ще я поканят като роднина на издигащ се министерски служител като Роже. Госпожица Темпъл се чудеше защо въобще се изненадва — леля й я познаваше само от три месеца, а със семейство Баскомб се познаваше от години. Колко ли го бе планирала и колко ли жестоко е било разочарованието й, иззлорадства госпожица Темпъл. Но това, че леля й смяташе нея за виновна, я засегна истински.

И все пак под натиска на племенницата си тя бе отговорила на въпросите й, въпреки че отговорите й само усложняваха загадката. Братовчедките на Роже — охранената Памела и по-малката, макар и не по-малко дебела Беренис — имаха невръстни синове, всеки от които би трябвало да наследи титлата и земите на лорд Тар преди Роже. Но и двете били подписали документ, с който оттегляли претенциите на децата си и разчиствали пътя на Роже към наследството и благородническата титла. Госпожица Темпъл не разбираше как Роже го е постигнал, защото не беше особено богат, а познаваше двете жени достатъчно, за да е уверена, че не биха се задоволили с някоя дребна сумичка. Парите бяха дошли от другаде — от Крабе или обкръжението му, това беше очевидно. Но какво правеше Роже толкова важен и как издигането му бе свързано с другите сюжети и убийства, в които се бе замесила? Освен това, макар да си казваше, че въпросът е чисто академичен, какво щеше да даде Роже в замяна на полагащото се на братовчедките му наследство и каква бе голямата цел?

Бързо бе научила — тъй като леля й следеше градските клюки с евангелистки плам — кой е собственикът на Харшморт, какъв е бил поводът за бала с маски, каква е репутацията на принц Карл-Хорст и невестата му (респективно ужасяваща и безукорна) и каквото можа за останалите имена, които бе чула: Сонк, Лакер-Сфорца, Д’Орканч, Крабе, Трапинг и Аспиш. Леля й не познаваше последните двама, но бе запозната с трагедията около изчезването на Трапинг. Познаваше Крабе чрез семейство Баскомб, но дори те съсредоточаваха вниманието си върху министъра, а не върху многоуважаемия му заместник — той беше от правителството, но не беше публична личност. Славата на семейство Сонк пък се дължеше на бизнеса им. Франсис Сонк, разбира се, бе скандална личност, макар никой да не знаеше точно защо — напоследък се носеха слухове от чужбина за извратените му вкусове, но по-големите му брат и сестра бяха просто богати. Леля й познаваше граф Д’Орканч само като патрон на операта. Бил роден в някакъв злокобен балкански анклав, израсъл в Париж и наследил семейните титли и богатства, след като пътят му бил разчистен от особено опустошителна поредица пожари. Освен това леля Агата можа да каже само, че той бил много изискан човек, начетен и строг, и можел да е дори в университета стига тези университетски учени да не били толкова ужасни. Последното име, което госпожица Темпъл подаде на леля си с разтреперан глас в иначе твърдия си разпит, бе посрещнато с нещастно свиване на раменете. Графиня Лакер-Сфорца, разбира се, била известна, но за самата нея като че ли не се знаело нищо. Пристигнала в града предната есен. Не я била виждала лично, но се говорело, че съперничела по красота на принцеса Клариса или на Лидия Вандаариф. Тук леля Агата се усмихна и мило попита племенницата си дали е виждала графинята и дали това наистина е така. Госпожица Темпъл отсече, че не, разбира се, не била виждала никой от тези хора, защото Роже Баскомб, с когото била излизала в обществото, нямал достъп до подобна компания. Със скръбно поклащане на главата леля й се съгласи, че това е вярно.