Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Редуващите се светлини от огъня и свещите в стаята на мисис Кленъм представляваха единствената по-голяма промяна, която нарушаваше убийствената монотонност на това място. В нейните два високи и тесни прозореца огънят пробляскваше унило през целия ден и през цялата нощ. В редки случаи той избухваше пламенно като нея; но най-често тлееше сдържано, пак като нея, и се изяждаше отвътре упорито и бавно. Часове наред в късите зимни дни, когато здрачът падаше тук рано следобед, променливи отражения — от нея в инвалидния й стол, от мистър Флинтуинч с кривия му врат и от мистрис Ефри, когато влизаше и излизаше — се отразяваха върху стената отсреща над входната врата и подскачаха там подобно сенки от огромен магически фенер. Когато прикованата към стаята си болна се приготвяше за сън, те изчезваха постепенно: единствено уголемената сянка на мистрис Ефри пробягваше последна насам-натам, докато най-сетне се стопеше във въздуха като вещица, свърнала по неведомия си път в нощта. Тогава самотната светлина оставаше да гори непроменена, докато избледнее с утрото, и най-после отмре под дъха на мистрис Ефри, щом сянката й се спуснеше върху й от омагьосаното царство на съня.
Чудно дали слабият огън на болничната стая не беше всъщност маяк, приканващ някого, и то най-неподходящия човек на света, към мястото, на което той трябваше да се яви. Чудно дали слабата светлинка на болничната стая не беше всъщност светлина върху наблюдателница, разгаряна тук всяка нощ, докато едно определено събитие ще може да се наблюдава на нея! Кой сред огромната тълпа на странниците, които крачат ден и нощ, изкачват прашни хълмове и пресичат безкрайни равнини, запътени през сушата и през моретата, появяват се и изчезват така загадъчно, за да се срещнат и да си повлияят един на друг — кой от цялото това мнозинство, без дори да подозира докъде ще стигне, кой вървеше сега насам?
Времето ще ни покаже. Към почетния пост и към стълба на унижението, към генералския лампаз и палката на барабанчика, към надгробната плоча на благородника в Уестминстърското абатство и към моряшкия саван в дъното на океана, към митрата, сиромашкия приют, към министерското кресло и примката на бесилото, към трона и към гилотината — към всяко от тях някой крачи по широкия друм; но много са разклоненията му и само времето ще ни покаже по кое от тях ще свърне всеки пътник.
В един зимен следобед по здрач на мисис Флинтуинч, която през целия ден не се бе чувствувала добре, й се присъни следният сън:
Стори й се, че се намира в кухнята и докато чака чайника за следобедния чай, топли краката си върху решетката на огнището с пола, запретната до коленете, а огънят, ограден отвсякъде с дебела студена пепел, гори само по средата на скарата. Стори й се, че както си седи така, размишлявайки върху въпроса, дали всъщност за някои хора животът не е доста глупаво изобретение, изведнъж я стряска неочакван шум зад нея. Стори й се, че по същия начин се бе подплашила и миналата седмица и че този шум има тайнствен произход — прилича на шумолене и на три-четири силни удара като забързани стъпки; страх или по-скоро трепет пролази през сърцето й, като че стъпките бяха разтърсили пода, като че ли я бе докоснала ръката на злодей. Тя си каза, че неслучайно е смятала къщата за населявана от призраци, и хукна нагоре по кухненските стълби да търси другите, без дори да си спомня как се е вдигнала от стола.
На мистрис Ефри й се присъни, че като стига до входното антре, вижда вратата на кантората на законния си повелител да зее открехната, а стаята му празна. Тогава отива до разкъртения прозорец в малката стая до пътната врата, за да поуспокои разтуптяното си сърце, като поне през стъклото го срещне с живи същества отвъд и извън вампирясаната къща. Че тогава вижда отразени на стената над портата сенките на двамата умници, които разговарят горе. Че тогава се изкачва по стълбите с обувки в ръка, отчасти за да е по-близо до двамата умници, от които всеки призрак би се стреснал и отчасти за да чуе за какво всъщност може да си приказват.