Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Само не се опитвайте да ми налагате глупостите си — каза мистър Флинтуинч. — Няма да ви позволя това.
На мисис Флинтуинч й се присъни, че стои зад вратата, която е леко открехната, и съвсем ясно чува как съпругът й произнася тези смели слова.
— Флинтуинч — отвърна мисис Кленъм със своя обичаен нисък плътен глас, — у вас е влязъл един демон на гнева. Пазете се от него.
— Не ме е грижа един ли е, десет ли са — отговори й мистър Флинтуинч с натъртен тон, в който проличаваше, че колкото по-голямо е числото, толкова по-близо е до истината. — И петдесет да бяха, пак щяха да кажат: не се опитвайте да ми налагате глупостите си, защото няма да ви позволя това — и ще ги накарам да го кажат, все едно дали искат, или не.
— Но какво съм направила, гневни човече? — попита силният й глас.
— Какво сте направили? Хвърлихте се отгоре ми.
— Искате да кажете, че се опитах да ви убедя…
— Не ми слагайте в устата думи, гдето не съм ги казвал — пресече я Джеримая, който се бе хванал за фигуративния си израз с неотстъпен и непоклатим инат. — Исках да кажа, скочихте отгоре ми.
— Аз се опитах да ви убедя — подхвана тя отново, — защото…
— Не позволявам! — извика Джеримая. — Вие се хвърлихте отгоре ми.
— Добре — хвърлих се отгоре ви, злонравни човеко — тук Джеримая се изкикоти, доволен, че е успял да й наложи своя израз, — защото вие днес се държахте с Артър ненужно двусмислено. И аз съм в правото си да се възмущавам от това като проява на недискретност към мен. Може би не сте искали да кажете това…
— Не позволявам! — прекъсна я заядливият Джеримая. — Аз исках да го кажа.
— Май ще ви оставя да си приказвате в монолог, щом предпочитате така — отговори тя след гневна пауза. — Безсмислено е да се обръщам към един припрян и твърдоглав старик, който си е поставил за цел да не ме изслушва.
— А, не, сега и това не позволявам — пресече я Джеримая. — Не съм си поставял никаква подобна цел. Казах ви, че исках да го кажа. А сега желаете ли да чуете защо съм искал да го кажа, припряна и твърдоглава старице?
— Всъщност връщате ми го с моите собствени думи — отвърна тя, като се бореше с гнева си. — Да.
— Тогава ето защо. Защото вие не му разказахте истината за баща му, а трябваше да му я кажете. Защото, преди да избухнете заради самата себе си, която сте…
— Млъкни, Флинтуинч! — извика тя с променен глас. — Внимавай да не кажеш някоя излишна дума.
Старикът, изглежда, си помисли същото. Отново настъпи мълчание, а когато пак заговори, той бе променил предишното си място и каза по-меко:
— Та исках да ви кажа защо. Защото, преди да вземете своята част, вие трябваше да приберете частта на Артъровия баща. Артъровия баща! Никога не съм обичал кой знае колко бащата на Артър. Аз прислужвах на чичото на Артъровия баща в този дом, когато Артъровият баща не беше нещо повече от мене — беше дори по-беден, що се отнася до парите — и когато чичо му беше готов да ме направи свой наследник, както направи него. Той гладуваше в гостната, а пък аз гладувах в кухнята; това беше фактическата разлика в нашето обществено положение; деляха ни само няколко стръмни стъпала. Никога не ми е бил симпатичен в ония дни; не ми стана много по-симпатичен и после. Беше нерешителен, колеблив момък, наплашен почти до смърт от най-ранно детство. А когато ви доведе тука вас — жената, която чичо му му беше избрал, достатъчен ми беше един поглед (каква хубава жена бяхте тогава!), за да разбера кой ще е господарят. Оттогава досега вие разчитахте само на себе си. Разчитайте на себе си и сега. Не се облягайте на мъртвите.
— Аз не се облягам — както казвате — на мъртвите.
— Да, но имахте намерение да го сторите, ако не ви се бях опънал — сопна се Джеримая, — и затова се хвърлихте отгоре ми. Не можете да ми простите, гдето ви се опънах. Учудвате се, изглежда, че си губя времето да отдавам справедливост на Артъровия баща, нали? А? Все едно ми е дали ще отговорите, или пък не, защото аз знам, че се учудвате, а пък и вие самата го знаете. Хайде тогава, нека да ви кажа защо го правя. Може да съм чудак по характер, но такъв ми е характерът — не мога да търпя, когато някой си разиграва коня, както си ще. Вие сте упорита жена, умна жена; и набележите ли си веднаж целта, нищо не може да ви отклони от нея. Кой знае това по-добре от мене?