Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Нещото доби форма — формата на слаба фигура, мъжка или женска, облечена в роба с гугла като тези, които носеха поклонниците на култа на Сянката, но направена от по-фин плат, който сякаш блещукаше. Фигурата мързеливо заслиза по стълбите и само след миг Темпър позна човека, който стоеше пред него. Бяха се срещали рядко, но Темпър познаваше до болка уморената му, почти отегчена поза — позата на абсолютната арогантност. Беше Танцьора, съучастник и телохранител на Келанвед, както и най-умелият убиец на Империята.
Темпър реши, че часът му най-накрая бе ударил. Никой не можеше да се опре на Танцьора. Мъжът бе като артист, чиито изящни творби бяха трупове. Всъщност Танцьора вършеше работата си толкова добре, че много хора бяха забравили това, че Келанвед имаше партньор. Най-опасният убиец: този, когото никой не забелязва. А освен това хлъзгавото копеле се водеше мъртъв.
Темпър реши пръв да наруши напрегнатото мълчание.
— Ще танцуваме ли?
Мъжът махна нехайно с ръка, сякаш Темпър не си струваше усилието и Танцьора имаше много по-важни неща за вършене.
— Едва ли ще се съгласиш с това, Темпър — рече мъжът със своя мек, снизходителен глас, — но тази нощ двамата с теб сме съюзници.
Темпър реши да не се мръщи. Опита се да направи лицето си напълно непроницаемо. Танцьора бе като пепелянка, която можеше да се промуши и през най-малкия процеп. Така че Темпър запази мълчание и зачака.
— Много усилия и енергия бяха изразходвани, за да бъде подготвена днешната постановка. Но се боя, че аз съм портиерът и не пускам хора без покани.
Темпър навлажни устните си и се сети за Корин.
— Една жена се качи преди мен, бивш магьосник. Къде е тя?
— При мен.
— При теб?
— Да. Тя и Аш са при мен. Те останаха верни и дойдоха да ми служат.
— Дай ми я и ще си тръгна.
Смехът на Танцьора бе сух като падащ пясък.
— Защо ми е да го правя? И без това ще си тръгнеш, Темпър. Нямаш избор.
Темпър се приведе и стисна оръжията си.
— Дай ми я, Танцьор.
— Не ставай глупав.
Проклет да е този мъж! Темпър реши да опита с преговаряне.
— Не съм аз глупакът тук, Танцьор. Не ми оставяш избор, а това не е разумно. Всеки има своята гордост. Не мога просто да си тръгна с подвита опашка.
— Но виждаш ли… — прошепна Танцьора, — ти имаш избор.
Темпър изстена вътрешно. Танцьора просто бе демонстрирал силата на позицията си. Корин не представляваше нищо за него; той просто искаше нещо в замяна. Темпър процеди през зъби:
— И той е?
— Една последна битка, Темпър. Една последна мисия за последния останал къс от разбития Меч.
Последния? Нещо промуши Темпър в гърдите. Наистина ли беше последният къс? Не можеше да си поеме дъх. Тогава Ферул… дори Дасем… бяха мъртви?
— Какъв е той? — промърмори Темпър, почти без да осъзнава, че бе снижил оръжията си.
— Аз ти предавам жената. Ти се връщаш при Пралт, който ръководи слугите ми в града. Разбирам, че двамата вече сте се срещали — това ще улесни нещата. Когато го намериш, ще правиш това, което ти казва. Разбираш ли?
Темпър кимна. Може би Танцьора лъжеше, но защо ще си прави труда? Може би самият той не знаеше… може би наистина мислеше, че Темпър бе последният.
— И ще правя какво? — попита Темпър остро, тъй като изведнъж си бе спомнил къде се намираше и с кого преговаряше.
— Нищо безвкусно. Битка, Темпър. Това, в което си най-добър.
Той изсумтя.
— Добре тогава. Къде е тя?
Танцьора махна към пода.
— Ето тук.
Корин изплува от сенките, обвили се около краката му, сякаш Танцьора бе свалил одеяло от мрак от тялото й. Темпър протегна крак и я побутна, без да сваля очи от Танцьора. Корин изстена и помръдна сънено.
Темпър изсумтя недоволно, ядосан на себе си и на положението, в което сам се бе поставил, след което вкара оръжията си в ножниците, вдигна Корин и я преметна на рамото си. Обърна се към Танцьора.
— Вие двамата искате да завземете трона?
Закачулената глава се наклони на една страна. Темпър си представи, че вижда малка усмивчица.
— Не сме дошли на майтап — знаеш това. Но никога не сме имали за цел да управляваме нещо, което е толкова мъчноподвижно. Царство, Империя. Това са просто символи. Двамата с Келанвед виждаме много по-надълбоко. Винаги сме преследвали по-велики цели — обясни му Танцьора, след което му махна да тръгва. — Хайде. В града къкри една гадна малка битка. Струва ми се, че ще ти е точно по вкуса.