Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Как си? — сто пъти на ден питаше той Пол.
— Добре съм, сър, благодаря — отвръщаше Пол.
— Подай ръка — бе следващата забележка на Тутс.
Пол, разбира се, веднага му подаваше ръка. Тогава Тутс обикновено пак казваше след дълго взиране и сумтене:
— Как си?
На което Пол отново отговаряше:
— Добре съм, сър, благодаря.
Една вечер Тутс седеше на бюрото си, потънал в своята кореспонденция, когато внезапно го осени велика идея. Той остави писалката, втурна се да търси Пол и след продължително търсене най-сетне го намери, седнал до прозореца в малката си спалня.
— Слушай! — извика Тутс веднага щом нахълта в стаята, за да не забрави мисълта си. — За какво мислиш?
— О! Мисля за най-различни неща! — отвърна Пол.
— Нима! — възкликна Тутс, сякаш счете, че фактът е сам по себе си поразителен.
— Когато дойде часът на смъртта — каза Пол и се взря в лицето му…
Мистър Тутс се сепна и придоби много разстроен вид.
— Не мислите ли, че е по-добре да умрете в лунна нощ, когато небето е ясно и вятърът духа като снощи?
Мистър Тутс погледна Пол със съмнение, поклати глава и отвърна, че не знае.
— Не точно да духа — продължи Пол, — а да шепти из въздуха, както морето шепти в раковините. Красива нощ беше. След като дълго се вслушвах в плисъка на водата, станах и погледнах навън. На лунната пътека се виждаше лодка. Лодка с платно.
Детето така втренчено го гледаше и с такава сериозност разказваше, че мистър Тутс, почувствувал, че от него се очаква да каже нещо относно тази лодка, отсече:
— Контрабандисти!
Но след като разумно си припомни, че всеки въпрос има две страни, той добави:
— Или охрана!
— Лодка с платно — повтори Пол — на лунната пътека. Платното приличаше на ръка, цялата сребърна. Лодката отплува надалеч и какво мислите, че правеше, докато се носеше по вълните?
— Клатеше се — отвърна Тутс.
— Тя като че ми махаше — обясни детето, — махаше ми да я последвам… Ето я! Ето я!
Тутс не на шега се изплаши от този неочакван възглас след кроткия шепот и изкрещя:
— Кой?
— Сестра ми Флорънс! — извика Пол. — Гледа насам и маха с ръка. Тя ме вижда… вижда ме! Лека нощ, скъпа, лека нощ, лека нощ!
Внезапното му изпадане в състояние на безгранична радост — той продължаваше да стои на прозореца, да праща въздушни целувки и да пляска с ръце, — както и последвалата промяна, когато Флорънс се скри от погледа му и озареното му личице бързо помръкна, а чертите му застинаха в дълбока печал, бяха твърде поразителни, за да избягнат от вниманието дори на Тутс. Тъй като в този миг разговорът им бе прекъснат от посещението на мисис Пипчин, която обикновено веднъж или два пъти седмично идваше по здрач, за да угнети Пол с черните си одежди, Тутс нямаше възможност да изрази мнението си. Но разговорът им остави такова силно впечатление в съзнанието му, че той на два пъти се връща, след размяната на обичайните поздрави, за да пита мисис Пипчин как е. Сприхавата стара дама реши обаче, че това е хитро скроено и дълго обмисляно оскърбление, плод на дяволската изобретателност на късогледия младеж долу, срещу когото тя съответно направи още същата вечер официално оплакване пред доктор Блимбър, който от своя страна предупреди младия човек, че ако той отново направи подобно нещо, ще се наложи да напусне.
Вечерите сега нараснаха и Пол всяка вечер се промъкваше до прозореца, за да се оглежда за Флорънс. В определен час тя винаги минаваше напред-назад, докато го зърнеше. Мигът, в който и двамата се разпознаваха, бе слънчев лъч в ежедневието на Пол. Често в мрака и един друг човек се разхождаше сам около къщата на доктора. Сега той рядко се присъединяваше към децата в съботните дни. Не можеше да издържа срещата. Предпочиташе да отправя поглед към прозорците, зад които синът му се готвеше да стане мъж. И да чака, да дебне, да крои планове и да храни надежди.