Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Кой е той?
— Бурята, за която говориш, не е буря, не е природно явление.
Джейк знаеше това. Погледна светкавиците, които прорязваха виещия вятър.
— В своята същност — продължи Балам — бариерата не е буря, а река.
Джейк се намръщи:
— Река?
— Точно така. Река на времето, водовъртеж, в който се събират минало, настояще и бъдеще и образуват вихър, в центъра на който се е озовала тази прокълната земя.
Джейк обмисли думите на магистъра и макар да му прозвучаха странно, реши, че това е самата истина. Времето беше в основата на всичко. Спомни си, че Кейди бе използвала същите думи. Времето тече като река.
Балам продължи с обясненията:
— Всеки, който принадлежи към конкретния период от време — тоест към настоящето — и се опита да навлезе в бурята, ще бъде заличен, все едно никога не е съществувал. Но има един ключ…
Джейк затвори очи обезсърчен.
— Да, зная, Ключът на времето. Джобният часовник на баща ми.
— Какво? Не. Според древния ръкопис, ключът не е нещо, което някой може да направи, конструира или построи.
Джейк отвори очи изненадан.
— А какво е тогава?
Пращенето на статично електричество заглуши последните думи на магистър Балам. Батерията отслабваше, сигналът чезнеше.
— Как да преминем? — попита високо Джейк, рискувайки да ги чуят, но трябваше да получи отговор.
— Въпросът не е какво, Джейкъб, а кой.
Джейк сбърчи чело. Сигурно не беше чул добре.
— Повторете.
Отговорът долетя накъсан, едва доловим:
— След като става въпрос… река от време, само някой извън това време… да премине безопасно.
Връзката прекъсна с остро пращене, а телефонът се самоизключи, изчерпал последните частици енергия, останали в батерията. Джейк го затвори, но го задържа в ръката си.
— В това няма никакъв смисъл — каза Пиндор. Ако часовникът на баща ти не е Ключът…
Джейк поклати глава, тъй като най-сетне бе проумял истината.
— Часовникът е просто компас. Конструиран и надарен с алхимични свойства, които да ни помогнат да открием изгубените камъни на времето. Той не е нищо повече от това.
Джейк си спомни как се бяха озовали в Дешрет. Когато се пренесе на това място от Американския природонаучен музей в Ню Йорк, компасът би трябвало да го е насочил насам, да го е притеглил към камъните на времето. Магнетитните гривни са привлекли останалите към него. В края на краищата обаче, не часовникът им беше позволил да преминат без нито една драскотина през бариерата.
Само някой извън това време…
Джейк замръзна. Всички други бяха следвали него. Той беше единственият човек тук извън времето.
— Ключът на времето не е часовникът на баща ми — каза той, вперил смаян поглед в своите приятели. — Аз съм.
28.
Пясъчен гроб
Да бъдеш погребан жив едва ли можеше да се наречен добър план за бягство.
Джейк лежеше по гръб в плитка яма, изкопана набързо в пясъка. Скупчените едно до друго тела на останалите пленници прикриваха действията им. Пясъкът го покриваше от врата до петите. От двете му страни бяха заровени приятелите му, които ги очакваше същата участ. Пиндор се размърда нервно, когато Нефертити хвърли шепа пясък върху врата му.
— Стига си мърдал като пясъчен червей! — смъмри го тя.
— Сърби ме! Имам пясък дори в… — Пиндор запелтечи и се изчерви. — Навсякъде!
— Ще оцелееш!
Джейк се надяваше да стане така. Завъртя глава и двамата с Марика се спогледаха угрижено. Тя като че ли не бе убедена, че планът им ще проработи. До нея Ба’чук лежеше кротко по гръб, тъй като съзнаваше, че нямат друг изход.
За да могат да спрат Калверум Рекс, Джейк трябваше да направи опит да прекоси бариерата, издигната от Великия вятър. За целта трябваше да отвлекат вниманието на стражите и да се измъкнат от пленническия лагер. Планът за бягство бе предложен от Нефертити. Идеята й бе щура, но Джейк не бе в състояние да измисли нещо по-добро.