Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Тук възниква голям проблем, защото догмата гласи, че Бог създава душата в момента на оплождането, а щом оплождането може да се върне назад и така да се анулира, като се разделят двете му съставни части, какво трябва да става с вече създадената душа? Страничен продукт на тази техника е клонирането или подтикването на произволно взети клетки от живото тяло да се развият в нормален организъм — например клетки от носа, петата, лигавицата на устната кухина и прочее; и понеже това става изобщо без оплождане, несъмнено действа биотехниката на непорочното зачатие, която също се разраства в промишлени размери. Ембриогенезисът вече също може да бъде обръщан, ускоряван или изместван така, че човешкият плод да бъде обърнат например в маймунски; ама тогава какво би ставало с душата, свивана ли е и разтягана като акордеон, или след преориентирането на развитието на плода от човешкия към маймунския път изчезва някъде по този път?
Но според догмата душата, веднъж създадена, не може нито да изчезва, нито да се смалява, защото е компактна цялост. Тогава се обмисля дали да не се задължат инженерите оплодители да дават църковна клетва, но до това не се стига, за щастие, защото ектогенезисът получава всеобщо разпространение. Най-напред малцина, после направо никой вече не се ражда от мъжа и жената, а от клетка, затворена в утератор (изкуствена матка), и няма как да бъде лишено цялото население от светото причастие заради това, че е създадено чрез непорочно зачатие. На всичко отгоре се пръква следващата технология — на съзнанието. С проблема за духа в машина, роден от интелектрониката и разумните й компютри, някак се справят, но после идват следващите, на съзнание и психика в течен вид; синтезират се умни и мислещи разтвори, които могат да се бутилират, разливат, изливат, и всеки път се ражда личност, често по-одухотворена и умна от всички дихтонци, взети заедно.
Въпросът дали машината или разтворът могат да притежават душа, е предмет на драматични спорове на Събора през 2479 година, за да се постанови нова догма на него, на Косвената креация, гласяща, че Бог е сподобил създадените от него разумни същества със сила да създават разуми от следващо поколение, но и това не слага край на промените, защото скоро се оказва, че изкуствените интелигенции могат да произвеждат поредни такива, или да синтезират по свое усмотрение човекоподобни същества или направо човеци от каквато и да е материя. По-късно са правени и други опити за спасяване на догмата за безсмъртието, но те не издържат напора на последвалите открития, стоварили се досущ като лавини връз XXVI век: едва-що догмата се подкрепя със съответното тълкуване, и на хоризонта вече е отричащата я технология на съзнанието.
Заради всичко това възникват ред ереси и секти, които просто, противоречат на всеобщо известните факти, но дуистичната Църква оставя в сила само едната догма, на Косвената креация; колкото до посмъртното съществуване и вярата в продължаването на отделната личност, те западат, защото и личността, и индивидуалността остават тленни. Става възможно да се сливат два или повече разуми в един и при машините и разтворите, и при човеците; благодарение на персонетиката — да се произвеждат затворени в машини цели светове, в които възникват разумни битиета, които пък на свой ред могат затворени да конструират следващо поколение на свои интелигентни индивиди; умове да се укрепват, делят, множат, редуцират, обръщат и прочее. Упадъкът на догматиката се съпровожда с упадък на авторитета на вярата, угасват и надеждите за обещаваната по-рано вечна светлост, поне на някои индивиди.
Видял, че богословието куца след технологическия прогрес, Съборът от 2542 година основава Ордена на отците прогностици, който да се заеме с футурологични разработки в областта на светата вяра. Необходимостта да изпреварва нейното по-нататъшно развитие е въпиюща. Неморалността на много от новите биотехнологии стъписва не само вярващите; благодарение на клонирането например могат да се произвеждат — наред с нормални индивиди, биологични създания, но почти безмозъчни, за механична работа, нещо повече, направо да се облицоват с отгледани човешки или животински тъкани подове и стени, да се произвеждат вложки, щепсели, усилватели или ослабители на интелигенцията, да се възбуждат мистични състояния на полети в компютрите, в течностите, да се превръщат поповите лъжички в мъдреци с човешки, животински или невиждани дотогава тела, специално проектирани от експерти в плоденето. Това предизвиква силна съпротива дори на лаиците, но напразно.