Тайния дневник на Източната перла

След първата ни нощ на откровения и споделени тайни вече знаех, че рано или късно ще успея да убедя Уан Дзюн и чрез нея съпруга й какво светло бъдеще очаква императорската двойка в Манджурия. Но въпреки заредилите се подобни нощи и възникналата помежду ни близост Уан Дзюн оставаше непреклонна по отношение на заминаването за Манджурия. Оказа се, че в това крехко тяло се крие стоманена жилка, а и беше немислимо императрицата да предприеме нещо, което би зарадвало Дойхара.

— Този противен човек лъже, без да му мигне окото. Сигурно е добър на покер, но не знам кой би му се доверил. Освен това под достойнството ни е да слушаме съветите на обикновен полковник.

Опитах се да смекча мнението й за Дойхара, като й казах, че колкото и да й е неприятен, той наистина поставя интересите на императора над всичко. А колкото до по-низшия му ранг, обясних, че императорът само би спечелил, ако потърси съвета на някой фермер по въпросите, свързани с реколтата, така както и полковникът можеше да му бъде безкрайно полезен в някои отношения. Дойхара беше служил в североизточните райони на Китай и беше истински експерт в областта на езика, културата и историята на тези земи. Нещо повече, той познаваше и политическите настроения там.

Но докато аз говорех на едното ухо на Уан Дзюн, нейният наставник от детинство Шън Джъншоу шепнеше в другото. Той й беше казал, че изобщо не е убеден, че Япония контролира трите североизточни провинции, и че е подочул, че на Пу И няма да му бъде върната императорската титла, а ще изпълнява само функцията на губернатор. Шън Джъншоу съветваше Уан Дзюн да не вярва на обещанията на Дойхара и подозираше, че Япония ще използва императорската двойка за постигане на свои цели. Старият учител познаваше Уан Дзюн от малка. Тя знаеше, че той я обича и й е предан с цялото си същество. Освен това наставникът й също като нея ненавиждаше Дойхара и се отнасяше с подозрение към всичко японско.

Въпреки че полковникът смяташе Уан Дзюн за капризна и празноглава, аз се убедих, че тя е доста интуитивна и притежава верни инстинкти. Тя ми довери, че според нея заминаването за Манджурия би било гибелно за тях и й се струва по-разумно изобщо да напуснат Китай, където вече не ги чака нищо добро. Честно казано, беше абсолютно права и на нейно място щях да постъпя точно така. Но, разбира се, не можех да й го кажа, а трябваше да се опитам да разсея мрачните й предчувствия и да я убедя, че в онази далечна сурова страна двамата с Пу И ще намерят щастието си. Прекрасно знаех какви рискове крие самото пътуване до там, както и колко унизително ще бъде за нея да осъзнае, че съпругът й е само марионетка в ръцете на японците.

За да остана вярна на Япония обаче, трябваше да предам приятелството на тази крехка, уязвима жена и да я тласна в гибелна за нея посока. Уан Дзюн съзнаваше, че обстоятелствата са против нея. Братът на Пу И, който учеше в Япония и беше впечатлен от тамошния начин на живот, писа на императора писмо, в което го съветваше да се довери на японците и да замине за североизточните провинции, без да губи време. Самият Пу И, макар и все още да се вслушваше в съветите на жена си, ставаше все по-податлив на влиянието на Дойхара. Нетърпението му да се върне на престола заглушаваше гласа на разума му и все по-често предизвикваше разгорещени спорове между него и Уан Дзюн.