Повелителка на реките

— Какво става? — питам. — Защо заминаваме сега? Нали кралят идва? Не трябва ли да останем в Лондон?

— Не мога да понеса да виждам нито него, нито нея — казва той рязко. — Искам да се прибера за малко у дома. Ще се върнем, разбира се, че ще се върнем, ще се върнем в мига, когато ни повикат; но, кълна се в Бога, Жакета, не мога да понасям двора и миг повече.

— Защо? Какво се е случило?

Той привързва пътното си наметало отзад към седлото и стои с гръб към мен. Отивам зад него и слагам ръка на рамото му. Той бавно се обръща да ме погледне в лицето.

— Виждам, че си ядосан — казвам. — Но все пак ми отговори: кажи ми какво се е случило.

— Помилванията — казва той през стиснати зъби. — Тези проклети помилвания. Тези стотици помилвания.

— Да?

— Джак Кейд взе своя документ за помилване на името на Джон Мортимър, името, което използваше в битка.

— И?

— И тогава пратиха хора да го преследват, въпреки че беше помилван, и го заловиха, въпреки помилването. Той им показал документа си за помилване, подписан от краля, благословен от епископа, написан ясно на името на Джон Мортимър. Но те ще го обесят под името Джак Кейд.

Поколебавам се, мъчейки се да разбера.

— Кралят го помилва, той не може да бъде обесен. Просто трябва да покаже документа си за помилване, не могат да го обесят.

— Кралският документ за помилване е на името, с което го познават. Те ще го обесят под друго.

Поколебавам се.

— Ричард, преди всичко той изобщо не биваше да бъде помилван.

— Не. Но с това ние показваме на всички, че каузата му е била справедлива. Той заяви, че вече не съществува законна власт, че лордовете и кралят правят каквото им е угодно. Сега, тук, ние доказваме, че е така. Сключваме мир на бойното поле, докато той е въоръжен, докато той е силен, а ние сме слаби; когато той е близо до победата, а ние сме затворени в Тауър като в капан. Помилваме го — даваме му честната си дума, но я нарушаваме в мига, щом той се превърне в беглец. Името на краля стои върху заповедта за помилване, кралят даде думата си. Оказва се, че името на краля не означава нищо. Помилването не струва повече от хартията, върху която е написана заповедта, подписът на самия крал е просто мастило. Няма споразумение, няма справедливост, ние предаваме собствената си кауза, ние сме клетвопрестъпници.