Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Милорди, господа: голям брой благородници и търговци от Лондон ми казват, че им е омръзнало Кейд и неговите хора да вилнеят из града. Освен това положението се влошава и никой не може да бъде сигурен, че домът и имуществото му са в безопасност. Кейд е изгубил контрол над хората си и те плячкосват навсякъде. Мъжете от Лондон ми заявиха, че са твърдо решени тази вечер да прогонят войниците от града, обратно в лагера им в Съдърк, и аз се съгласих да се присъединим към тях, за да прогоним бунтовниците, да вдигнем подвижния мост и да затворим портата. Няма да ги допуснем отново в Лондон.
Той вдига ръка да възпре нестройния шум.
— Лорд Скейлс ще бъде командир — казва. — Ще се съберем в двора в девет часа, оръжията ще бъдат раздадени сега. Очаквам всички здрави мъже да се въоръжат и да дойдат с мен.
Той слиза по стъпалата, а мъжете веднага се стълпяват около него. Чувам го как обяснява плана и изпраща мъжете да вземат оръжията си. Заставам малко по-близо и чакам да се обърне към мен.
— Ще оставя стражи по кулите на Тауър — казва той. — Достатъчно на брой, за да удържат крепостта. Кралят изпраща подкрепления от централните графства, те ще бъдат тук утре или вдругиден. Ще бъдеш в безопасност тук, докато се върна.
Прочита по лицето ми моя неизречен въпрос.
— Ако не се върна, трябва да облечеш най-простите си дрехи и да тръгнеш пеш, да излезеш от града — казва той. — С теб ще дойде Кътлър или някой от нашите хора. Щом излезеш от града, можеш да купиш или наемеш коне, за да се прибереш у дома. Не мога да кажа какво ще стане после. Но ако успееш да се прибереш у дома при децата, можеш да се изхранваш от земите ни, и би трябвало да си в безопасност там, докато всичко отново се оправи. Нашите арендатори ще те подкрепят. Жакета, съжалявам. Никога не съм мислил, че ще се стигне дотук. Не исках да те изведа от Франция, за да те вкарам в опасност в Англия.
— Защото, ако бунтовниците превземат Лондон, никъде не е безопасно, нали? — питам аз. — Ако не успеете да ги прогоните от града, те скоро ще превземат Англия?
— Не знам как ще свърши това — казва той. — Крал, който оставя Лондон в ръцете на селяните и на някакъв капитан от войската? Тълпа бедняци, които твърдят, че градът е техен? Не знам какво може да последва.
— Върни се — е единственото, което успявам да изрека.
— Така възнамерявам — казва той сковано. — Ти си любовта на живота ми. Ще се върна при теб, ако мога. Заклел към се в това. Ще бъда на кръщението на нашето новородено бебе, любима. И, ако е рекъл Господ, ще имаме и още бебета.
В мислите ми изникна образът на танцуващата глава на лорд Сей, и аз примигвам, за да го прогоня.
— Ричард, дано Бог те върне благополучно при мен — прошепвам.
Гледам ги как се събират в големия централен двор на Тауър, а после излизат тихо през една от страничните врати и тръгват по тихите улици. Изкачвам се до пътеката, минаваща отгоре по стените около Тауър, и заставам до един от стражите, за да ги наблюдавам как потеглят тихо към града. Ричард ги е подредил в квадратен строй, четирима на четирима, всичките — с пики, мнозина — с мечове, повечето — с увити с парцали крака, за да заглушат стъпките си. Виждам всичко това, но се опитвам да видя повече. Опитвам се да видя дали над тях е надвиснала сянка, дали потеглят към смъртта си. Следя най-вече високата фигура на моя съпруг, начело на отряда си, с извадена сабя, с покрита с качулка глава, оглеждащ се ту в една, ту в друга посока, нащрек с всяко свое сетиво, преливащ от живот и от гняв, че е бил доведен до това положение.
Зървам го само за кратко, преди да започнат да се промъкват между нагъсто построените сгради, но нямам тревожно предчувствие. Ричард изглежда както винаги, така силен, толкова жизнен, че е невъзможно над него да е надвиснала сянка. За миг си помислям, дали това не е доказателството, че на сутринта той ще се прибере като победител у дома, а след това си казвам, че дори и да отива на сигурна смърт, пак би поел към нея с вдигната глава, изправени рамене и лека стъпка.
После чакаме. Чуваме викове от улицата; наредили сме да обърнат оръдията към събраната от кол и въже армия, разположила се на лагер в мочурищата под Тауър, и на север, към улиците на града, но никой не попада в обхвата им. Все така се води близък бой, ту на една, ту на друга улица, когато бунтовниците се устремяват напред, а чираците и търговците, добре въоръжени и защитаващи домовете си, ги отблъскват. Съпругът ми, който командва единия фланг на нашата войска, и лорд Скейлс, който командва другия, си проправят път с битка през опасните улици, като се стремят да стигнат реката. Бунтовниците оказват отпор преди Бриджгейт, където уличките стават криви и тесни, но войниците от Тауър настъпват упорито напред и бунтовниците постепенно се огъват, отстъпвайки назад по моста, ярд по ярд. Този път вратите на къщите по моста са залостени, а капаците на прозорците са спуснати, занаятчиите и търговците са се затворили в домовете си, уморени от безредиците и опасяващи се от по-лоши неща, докато битката бавно се придвижва към другата страна на реката, ярд по ярд. Озъбените глави на лорд Сей и Уилям Кроумър гледат надолу от шиповете на моста как техните убийци биват отблъсквани, стъпка по стъпка, а кралската армия упорито продължава да настъпва.