Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Предупреден от мен, моят съпруг има в авангарда си сръчни мъже, които носят дебели намотани въжета и веднага щом си пробиват със сила път покрай ключовите позиции, той обгражда работниците със стража, докато те трескаво заменят въжетата, които видях Джак Кейд да прерязва с откраднатия меч. Мъжете полагат отчаяни усилия, страхуват се от стрелите и метателните оръжия на бунтовническата армия, докато съпругът ми, начело на хората си, се бие със сабя в едната ръка и брадва в другата, настъпва напред и все напред, докато армията на Кейд е изтикана към далечната страна на моста, после Ричард изкрещява някаква заповед и над шума се понася силен тръбен зов, кралската войска се откъсва, връща се тичешком отново на собствената си страна, сред тътен и рев подвижният мост е вдигнат и съпругът ми се подпира на окървавената си сабя, усмихва се широко на лорд Скейлс, а после поглежда назад по протежение на дългия двайсет метра мост към мъртвите англичани, хвърляни безразлично в реката, и ранените, които стенат и викат за помощ.
Тази нощ той седи в дълбока гореща вана в нашите стаи, а аз сапунисвам тила му и силния му мускулест гръб, сякаш сме селянин и неговата любима, които вземат ежегодната си баня в последния ден преди началото на постите.
— Добре — казва той. — Дай Боже най-лошото да е приключило.
— Ще помолят ли за прошка?
— Кралят вече изпрати удостоверения за помилване — казва той, със затворени очи, докато аз изливам кана с гореща вода върху главата му. — Стотици празни удостоверения за помилване. Стотици, изпратени, без дори да помисли. Изпрати и епископ, който да попълни имената. Всички ще бъдат помилвани и изпратени да си вървят у дома.
— Просто така? — питам.
— Просто така — казва той.
— Мислиш ли, че всички те просто ще приемат помилването и ще забравят напълно случилото се?
— Не — казва той. — Но кралят се надява, че те са били заблудени и са сгрешили, че са си научили урока и ще приемат неговото владичество. Иска да мисли, че всичко е станало по вина на един злонамерен водач, а останалите просто са сгрешили.
— Кралица Маргарет едва ли ще е на това мнение — предричам, познавайки силата на гнева ѝ и това, че е учена да господства над селяни, смирявани със сила и уважение.
— Не, няма. Но кралят е решил да ги помилва, независимо какво мисли тя.
Хората от войската на Джак Кейд, които бяха толкова смели и така изпълнени с надежда за един по-добър свят, се подреждат, за да приемат помилването, и по всичко личи, че го правят с радост. Всеки мъж казва името си, и писарят на епископ Уилям Уинфлийт, седнал на малка писмена маса в лагера на бунтовниците, го записва и казва на човека да си върви, като му съобщава, че кралят му е простил престъплението. Епископът ги благославя, размахвайки кръста над всяка сведена глава, и им казва да си вървят в мир. Самият Джак Кейд се нарежда да вземе своя лист хартия и бива публично помилван за това, че е повел армия срещу краля, убил е един благороден лорд и е нахлул в Лондон. Някои мъже приемат това като проява на слабост от страна на краля, но повечето смятат, че са имали късмет да се измъкнат безнаказано, и се връщат в бедните си домове, където пак няма да могат да си плащат данъците, където няма да могат да получат правосъдие, където великите лордове ще ги тъпчат безмилостно — и се надяват на по-добри времена. Те са точно в същото положение както преди; само изпълнени с още повече горчивина — а добрите времена все още не са настъпили.
Но не такава съдба очаква Кейд. Откривам съпруга си в конюшните, да нарежда гръмко с потъмняло от гняв лице да доведат конете ни. Изглежда, че се връщаме в Графтън, връщаме се в Графтън „веднага“: пътищата са достатъчно сигурни, ако вземем добра охрана.