Повелителка на реките

— В такъв случай е по-добре да нападнем сега, преди да станат по-силни.

— А ако са заловили краля, и ние още не знаем?

— Тогава ще трябва да се бием с тях.

— Но ако преговаряме с тях, ако им обещаем помилване, ако кажем, че исканията им ще бъдат удовлетворени, ако им обещаем честно разследване, те ще се върнат в малките си ферми да прибират сеното.

— Помилваме ли ги, ще ги научим, че могат безнаказано да вдигнат оръжие срещу краля на Англия — възразява съпругът ми. — А това е урок, за който може да съжаляваме един ден.

— Не мога да рискувам безопасността на Тауър — казва лорд Скейлс твърдо. — Не можем да атакуваме, трябва да се приготвим за отбрана. В най-лошия случай лорд Сей ще ни осигури време.

Възцарява се мълчание, докато съпругът ми се опитва да осмисли факта, че ще изпратим един от перовете на Англия навън да се изправи пред тълпа, която иска смъртта му.

— Вие сте командирът — казва той сковано. — Аз съм тук под ваше командване. Но моят съвет е да им окажем отпор.

Същия следобед изпращат лорд Сей в Гилдхол, където онези градски съветници, които са успели да съберат кураж, и изгарящите от нетърпение бунтовници, съставят импровизиран съд и провеждат кратък съдебен процес. Убеждават негова светлост да се изповяда, намират му свещеник и го отвеждат в Чийпсайд, за да го екзекутират. Неговият зет, шерифът на Кент, Уилям Кроумър, решил, че е късметлия и че го пускат на свобода от затвора във Флийт, излиза бодро от каменния вход, очаквайки да види хората, дошли да го избавят, но открива, че пред портите го очаква ешафод. Дори не си правят труда да го съдят, а го обесват най-безцеремонно.

— Да им прости Господ — казва съпругът ми. Ние стоим на стените на Тауър, скрити от парапета, загледани надолу към улиците под нас. Из тесните улички около Тауър се движи тълпа от танцуващи, викащи и пеещи хора, които криволичат и залитат. Съпругът ми застава пред мен с широките си рамене, за да не гледам, но аз надничам зад гърба му и виждам какво има начело на процесията. Главата на лорд Сей, набучена на копие, се поклаща пред тълпата. Отзад, на друго копие, е отсечената глава на Уилям Кроумър, шерифът, който се зарече да опустоши повереното му графство Кент. Когато приближават към портите на Тауър, те спират и надават предизвикателен рев, а после завъртат двете глави в танц. Мъртвите лица се блъскат едно в друго, носачите на копията ги разлюляват, така че устните се докосват. „Целуват се! Целуват се!“, реват те, и се смеят гръмогласно на зрелището. „Изпратете ни лорд Скейлс!“, реват те. „И той може да получи целувка!“

Ричард ме дръпва назад в сянката на стената.

— Боже мой — изричам тихо. — Това е краят, нали? Това е краят на онази Англия, която познавахме. Това е краят на всичко.