Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Той е измамник и злодей.
— С него имаше много благородници — казвам. — Видях, че имаха добри коне и хубави седла. Самият Кейд яздеше като човек, свикнал да командва. И в цял Лондон имаше само един градски съветник, който не го приветства с добре дошъл.
— Кейд е злодей — казва той грубо.
Поглеждам Ричард и повдигам вежда. Той свива рамене, сякаш за да каже, че съм направила всичко по силите си, за да дам на този изключително изнервен командир представа за врага, а ако той е твърде изплашен, за да се вслуша в думите ми, тогава няма какво повече да се прави.
— Ще отведа съпругата си в моето жилище и ще ѝ намеря нещо за ядене — казва той на лорд Скейлс. — После ще се върна и тогава бихме могли да подготвим нападение. Може би тази вечер, след като пийнат и се навечерят? Докато празнуват? Или докато се връщат към Съдърк? Можем да ги хванем в тесните улички преди моста и да ги разбием.
— Не тази вечер! Не тази вечер! — казва Скейлс бързо. — Освен това очаквам подкрепления от краля. Той ще ни изпрати войници от централните графства.
— Те могат да дойдат чак след дни, ако изобщо дойдат — казва съпругът ми. — Със сигурност ще е по-добре да ги нападнем сега, неочаквано, докато пият.
— Не тази вечер — повтаря Скейлс. — Това не са французи, Ривърс. Нашият опит не може да ни бъде от полза тук. Това са вероломни селяни, бият се из задните улици и от засада. Добре е да изчакаме, докато доведем голяма войска, за да ги надвием. Ще изпратя ново съобщение до краля и ще се осведомя какви са заповедите му.
Виждам как съпругът ми се поколебава, а после решава да не спори. Намята раменете ми с пелерината си и ме завежда в жилището си. Настанени сме в обичайните си стаи над кралските апартаменти в Тауър, но усещането е странно, сега, когато кралят и кралицата са толкова далече, а подвижният мост е вдигнат, решетката на крепостната врата — спусната, а ние — обсадени от хора, които са наши сънародници.
— Ужасяващо е — казва кратко съпругът ми, като щраква с пръсти, давайки знак на слугата да остави подноса с храна. — Ужасяващо. А тъкмо мъжете, които би трябвало да потушат тези размирици, са или твърде нерешителни, или твърде изплашени, за да действат. Лягай си, скъпа, а аз ще дойда при теб по-късно, след като поставя постове. Да бъдем едва ли не под обсада в Тауър? Да воюваме с англичани в Англия? Невъобразимо е.
Живеем под обсада в Тауър, във война в собствената ни страна, обсадени в столицата ѝ. Всеки ден съпругът ми разпраща мъже и дори прислужнички от кухнята, да научат новини на пазара и при портите на града. Те се връщат, съобщавайки, че армията на Кейд се е разположила на лагер южно от реката, и че към нея всеки ден се присъединяват още мъже. Големият страх на Ричард е, че бунтът ще се разпростре и хората от Хампшър и Съсекс ще се присъединят към хората от Кент.
— А домът ни? — питам го, мислейки си за децата. — Да се върна ли при тях?
— Пътищата не са безопасни — казва той, тревожно навъсен. — Ще те изпратя с охрана веднага щом разбера какво става. Но сега дори не знам дали кралят е в безопасност в Кенилуърт. Изпратихме съобщения, но все още нямаме никакъв отговор. Ако е обсаден… — той млъква рязко.
Сякаш идва краят на света. Ако обикновените хора въстават срещу краля, ако носят оръжия, които са отнели от нас, ако са командвани от човек, който е обучен от нас и озлобен от загубите във Франция, тогава няма надежда светът, който познаваме, да продължи да съществува. Само един героичен крал, който е в състояние да спечели обичта на народа, може да ни спаси — а ние разполагаме само с крал Хенри, който се крие в Кенилуърт, зарязал красивите си доспехи след единственото им обличане в битка.
Пристига съобщение от бунтовническата армия. Искат лорд Сей, който беше господар на Кент, да бъде изпратен на съд.
— Не можем да им го предадем — казва съпругът ми на командира, лорд Скейлс. — Ще го убият.
— И без това го държим тук, арестуван за държавна измяна — казва лордът съвсем основателно. — Със същия успех вече можеше да бъде съден и признат за виновен, и тогава така или иначе щеше да бъде екзекутиран.
— Както и двамата знаем, милорд, кралят го изпрати тук, за да бъде на сигурно място, не за да го обвиним в държавна измяна. Кралят би го освободил. Знаете, че кралят е готов да му прости всичко, което е извършил.
— Ще им го предам, а ако е невинен по всички обвинения, които му отправят, той може да им го каже — казва лорд Скейлс.