Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Е, някога играх.
- И смятате ли, че е подходящо всички пешки да наводнят дъската с надеждата да матират царя?
За момент на Ридкъли му се привидя лорд Ветинари, реещ се във въздуха над една самотна пешка и казващ, в какво би могла да се превърне тя.
- О, хайде сега, това е нещо съвсем различно! - избухна той.
- Да, но майсторството се състои в тактически правилното разпореждане с наличните ресурси.
И тогава Ридкъли видя как зад Лут, като изгрев на яростно светило, изниква едно лице.
- Да не си посмял да говориш с господата, Лут, не е твоя работа да им губиш времето с твойте дрънканици...
Ридкъли се присви от симпатия към Лут, още повече че Смиймс, какъвто е навикът на хора като него, постоянно поглеждаше към Архиканцлера като че ли търсейки и, още по-лошо, очаквайки одобрение на дребното си тиранство. Но властимащите трябва да се подкрепят взаимно, най-малкото публично, иначе няма да остане никаква власт, следователно по-висшият властимащ е принуден да подкрепя по-нисшия, дори ако този по-висш властимащ е убеден, че въпросният нисш властимащ е досаден дребен загубеняк.
- Благодаря ви за вашата загриженост, г-н Смиймс, - каза той - но всъщност аз попитах г-н Лут за мнението му по въпроса за нашата игричка, доколкото тя е играта на народа, а той е значително по-народен от мен. Няма да го задържам задълго от изпълнението на задълженията му, г-н Смиймс, нито пък вас от вашите, които, както знам, са както жизненоважни, така и неотложни.
Дребните, несигурни властимащи, стига да не са луди, могат да усетят, кога по-голям властимащ им дава шанса да се оттеглят достойно.
- Съвсем вярно, сър! - викна Смиймс след не повече от секунда колебание и се изнесе към безопасността.
Съществото на име Лут явно трепереше. Помислил си е, че се е провинил в нещо, реши Ридкъли, а пък аз не бива да си мисля за него като за „същество”. Някакво магьосническо чувство го накара да се озърне и да срещне погледа на, как се казваше този младеж, аха, Тревър Младонадеждов.
- Имате ли да добавите нещо, господин Младонадеждов? Че точно сега съм малко зает.
- Върнах на Господин Стибънс рестото и разписката, - увери го Тревър.
- С какво се занимавате тук, млади момко?
- Въртя свещоливницата, шефе.
- Тъй значи? Напоследък вие, момчета, много добре го оклепвате.
Трев май не обърна внимание на това.
- За господин Лут нали няма нищо страшно, шефе?
- Нищо, доколкото знам.
Но какво знам аз? - се запита Ридкъли. Лут по определение е нещо страшно. Но пък Библиотекарят каза, че той се заглавичквал с поправянето на разни неща и че общо взето бил мека мария, а говорел сякаш изнасял лекция[40]. Това дребничко човече, което в действителност, като се вгледа човек, не беше толкова дребно, колкото изглеждаше, защото се присвива скромно, та това дребно човече носеше име толкова страшно, че някакви селяни го бяха приковали за наковалня, тъй-като били твърде наплашени за да го убият. Може пък Ветинари и приятелите му да бяха прави по техния си високомерен начин, че вълкът можел да си смени и нрава заедно с кожата. Да се надяваме, че е така, защото иначе вълкът ще е нищо работа. А пък всеки момент ще довтаса Деканът, кожицата му предателска.
- Щото той ми е приятел, шефе.
- Много добре, значи. Всеки трябва да си има приятел.
- Няма па да дам никой да го пипне, шефе.
- Храбра амбиция, млади момко, ако ми бъде позволено да се изразя така. Та значи, господин Лут, защо възразихте срещу изказването ми, че Библиотекарят, колкото и великолепно да беше стремителното му спасяване, все пак е нарушил правилата?
Лут изобщо не вдигна поглед, а само каза тихичко:
- Беше изящно. Беше прекрасно. Играта трябва да е красива като добре водена война.
- О, надали ще се намерят много хора да се съгласят, че войната е нещо забавно, - отбеляза Ридкъли.
- Красотата, както казват, е неутрална, сър. За разлика от благото и доброто.
- А на мен ми се струваше, че това важи за истината, - помъчи се да не изостава Пондър.
- Която нерядко е ужасна, сър, обаче плонжът на Господин Библиотекаря беше както прекрасен, сър, така и добър, сър, следователно по необходимост е самата истина, от което следва, че правилото възпрепятстващо такива спасявания не е нито прекрасно нито истинно и, следователно, е погрешно.
- Тъй си е, шефе, - подкрепи го Трев - Народа доста ще се кефи на това.
- Искате да кажете, че ще приветстват невкаран гол? - учуди се Пондър.
- Разбира се! И ще стенат! Нали нещо се случва, - Ридкъли изсумтя - Нали видяхте оняденшния мач! С много късмет може и да зърнеш за малко сурия възедри тромави мъже в кютек заради някакъв си кютук. Хората искат да видят вкарани голове!