Разкритието на древния ръкопис

Не можех да изхвърля картината от главата си. Сега имах две видения за Баронс, с които да се измъчвам – изкормен и застрелян. На всичко отгоре бях ужасена за родителите си. Ужасена колко лесно Книгата беше проникнала до най-близките ми. Вече не можех да оспорвам убеждението на Риодан, че Книгата ме намира. Че си играе с мен. Но защо просто не ме убие и не се свърши? Наистина ли мислеше, че аз, както каза Риодан, ще се „обърна“? Нищо у Шинсар Дъб нямаше логика. Понякога ми причиняваше смазващо главоболие и можех да я усетя, че идва от километър. Друг път, като тази вечер, нямах представа, че е в една стая с мен.

Тя убива всички, които имат контакт с мен. Но не и мен. Наранява ме, но винаги ме оставя жива. Защо?

Бях настояла Лор да премести мама и тате извън Дъблин. Той отказа дори да го обмисли. Каза, че никой от тях няма да си мръдне пръста, ако Баронс не им каже. Дотук с настояванията им за главата ми. Очевидно Баронс имаше последната дума за всичко.

Винаги можех да принудя В’лане да се пресее вътре, да ги вземе и да ги прехвърли някъде на сигурно място, само че... Е, може би е само кръвта ми на шийте зрящ, но просто не мога да поверя родителите си на Фае.

– Не съм глупак, МакКайла. Ти разиграваше Даррок. Единственият ми въпрос е защо.

Сякаш тежест падна от раменете ми. Крайно време беше някой да ми повярва. Мислех, че ще е В’лане.

– Благодаря! – казах просто.

Обърнах се и очите ми се разшириха одобрително. В’лане винаги е видение. Беше се заглушил, беше навлякъл „човешката“ си форма, но това слабо намаляваше неземната му съблазън. В черни панталони, ботуши и черен кашмирен пуловер, с дълга коса, разливаща се по гърба му, и кадифена кожа, поръсена със злато, той изглеждаше като паднал архангел.

Тази нощ беше дори още по-величествен. Чудех се дали това, че води армията на Сийли, му е дало цел, която му е липсвала, дали вече не е просто безсмъртен, обзет от скука и дребнави желания, а се превръща в истински водач на народа си. Щеше да е доста зает да се опитва да води Сийли двора. Може би ако Джейни и Бранителите бяха отстреляли и вкарали в клетка достатъчно от тях, щяха да си извадят главите от пясъка. Малко трудности и страдания биха направили услуга на Сийли.

– Никога не си се съмнявал в мен? Дори когато стоях на улицата с армията Ънсийли?

– Познавам жената, която си, МакКайла. Ако беше Фае, щеше да принадлежиш на моя двор – той ме проучи с древните си пъстри очи. – Армията ми не е толкова прозорлива, колкото съм аз. Те вярват, че си негов съюзник. Ще ги убедим в противното – усмивка докосна ъгълчетата на устните му. – Ако не друго, то твърдението ти, че Баронс е мъртъв, те издаде. Видях го тази вечер в „Честър“ – той замълча. – Не съм сигурен, как си успяла да заблудиш Ънсийли принцовете. Те бяха убедени, че е мъртъв.

Той го заяви толкова невъзмутимо, че почти пропуснах въпроса и заплахата. В копринените му думи имаше стомана. Под игривостта си В’лане беше в опасно настроение. Но защо? Знаех, че е бил в „Честър“. Нещо беше ли се случило, след като Лор ме беше отпратил и ме беше изхвърлил във Вайпъра? Дали знаеше, че и Шинсар Дъб също е била там?