Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Едно от нещата, които ме карат да се чувствам доволен, е, че откакто навърших осемнайсет, никой не ме е разочаровал, защото имам способността да откривам истинските качества у хората и даже мнозина от онези, които се перчеха в миналото, продължават и днес да се перчат открито и безпрепятствено.
Емили Касълтън беше родена в Харисбърг в средно голяма къща, на шестнайсет години се премести в по-голяма къща в Ню Йорк, постъпи в училището „Брирли“, после се премести в огромна къща, след това — в имение в Тъксидо Парк, а накрая — в чужбина, където участваше в различни модерни прояви и всички вестници пишеха за нея. В миналото, в годината на дебюта й, един от онези френски художници, които са особено догматични на тема американски красавици, я беше посочил редом с още единайсет известни и полуизвестни знаменитости за представителка на идеалния американски тип. По това време много мъже бяха единодушни с него.
Тя бе малко по-височка от обикновено, с правилни, леко едри черти и с толкова сини очи, че щом човек я погледнеше, не можеше да не го забележи, и дълга гъста руса коса — пленителна и блестяща. Майка й и баща й не познаваха добре новия свят, в който бяха навлезли, така че се наложи Емили да се сблъсква сама с всичко: забърка се в разни истории и част от първоначалния й цвят падна обрулен. Тя обаче имаше предостатъчно цветове. Последваха годежи и полугодежи, кратки бурни увлечения, а на двайсет и две години един голям любовен роман я прекърши и я накара да скита по различните континенти, за да търси щастие. Тя стана „артистична“, както правят повечето богати американски момичета на тази възраст, защото се смята, че артистичните личности таят някаква загадъчност, някаква вътрешна опора, някакъв спасителен кораб. Но повечето от приятелките й бяха вече омъжени, така че нейният живот представляваше огромно разочарование за баща й и тъй, на двайсет и четири години, Емили се завърна в родината си с мисълта за женитба, залегнала ако не в сърцето, то поне в ума й.
Това беше падение в кариерата й и Емили го съзнаваше. Тя не се бе представила добре. Беше едно от най-популярните и най-красивите момичета на своето време, притежаваше очарование, богатство и известност, но нейното поколение се бе прехвърлило в други сфери на действие. При първия снизходителен знак от страна на една нейна бивша съученичка, понастоящем млада майка, тя замина за Нюпорт, където бе покорена от Уилям Бревърт Блеър. И незабавно пак стана несравнимата Емили Касълтън. Призракът на френския художник отново се появи във вестниците — най-нашумялото събитие сред висшето общество за месец октомври беше нейната сватба.
Отличаваща се с разкоша си сватба във висшето общество… Харолд Касълтън строи серия павилиони, по пет хиляди долара единият, представляващи нещо като свързани помежду си циркови палатки, в които ще се проведе сватбеният прием, обядът и балът… Близо хиляда поканени, много от които изявени бизнесмени, ще се срещнат с хора от върховете на висшето общество… Сватбените подаръци се изчисляват на стойност четвърт милион долара.
Един час преди брачната церемония, която трябваше да се извърши в църквата „Свети Вартоломей“, Емили седеше пред тоалетната масичка и се взираше в отражението си в огледалото. В този момент лицето й и беше малко поомръзнало и внезапно я обзе потискащата мисъл, че през следващите пет години то ще изисква все повече грижи.
— Би трябвало да съм щастлива — изрече тя на глас, — но всички мисли, които ми идват наум, са тъжни.
Братовчедка й Олив Мърси, която седеше на леглото, кимна.
— Всички младоженки са тъжни.
— Такава загуба — промълви Емили.
Олив се намръщи раздразнено.
— Загуба на какво? Жените са несъвършени, докато не се омъжат и не родят деца.
В първия миг Емили не й отговори. След това каза бавно:
— Да, но чии деца?
За пръв път в живота си Олив, която обожаваше Емили, почти изпита омраза към нея. Нямаше момиче сред поканените на сватбата, включително и Олив, което не би било щастливо да се омъжи за Бревърт Блеър.
— Ти си щастливка — отвърна й тя. — Толкова си щастлива, че дори не го съзнаваш. За тези твои думи заслужаваш да те напердашат.
— Ще започна да го обичам — шеговито заяви Емили. — Любовта ще дойде с брака. Е, не е ли ужасно като перспектива?