Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
(Ама разбира се, помислих си аз. Освен това, познавайки Големия звяр, бях сигурен, че нито един от намерените предмети не се е върнал обратно при законния си собственик.)
Отначало не разбирах защо Бенджамин беше настоял да дойдем тук. Вярно, че по пода имаше следи от палене на огън, гниещи остатъци от храна и изобщо свидетелства за човешко присъствие, но те можеше да са оставени и от лесничеите. Въпреки това господарят ми се зае да претърси къщата, завирайки се буквално във всяко ъгълче. Най-накрая все пак успях да привлека вниманието му с настоятелните си въпроси.
— Много добре знам, че сега хижата се обитава само от бухали и прилепи, Роджър — той се огледа наоколо и потръпна, — но някога това е било леговището на бандата Сакър. Хората не се променят. Старите навици умират трудно. Дори само за да потърси скритата от семейството му плячка, Робърт Сакър трябва да е идвал тук.
Аз хвърлих един поглед към Пелтър и Миранда, които се бяха разположили на ронещия се праг и спокойно си хапваха от храната, която бяха донесли със себе си.
— Но каква е ползата от всичко това, господарю? Нали чу лесничея? Сакър е мъртъв, а пък аз съм гладен!
Бенджамин ме дръпна за ръкава.
— Не мисля, че Робърт Сакър е мъртъв, Роджър — отвърна той, а после внимателно започна да се катери по разнебитеното дървено стълбище.
Аз простенах и неохотно го последвах. Подът на втория етаж беше осеян с дупки и хлътнали дъски, но въпреки това господарят ми влезе във всички стаи, които се намираха там. Аз все още не си давах сметка какво търси. Докато се лутахме наоколо, сенките постепенно се удължиха, а старата ловна хижа започна да проскърцва и да стене. Накрая усетих как ме побиват тръпки. Все пак къщата беше доста стара и не се знаеше какви ужасни неща бяха вършили хората от семейство Сакър в нея. А не беше ли възможно духовете им да се взират в нас от някое ъгълче или пък да ни следват от стая в стая?
(Виждам, че капеланът ми се киска. О, да, седейки на припек в средата на моя лабиринт, на малкия проклетник му е много смешно. Аз обаче съм го виждал да трепери от страх край блатата, докато нощта се прокрадва откъм гъстата гора. И преди да ме е попитал, да, виждал съм духове. Бях в Хамптън Корт, когато Катрин Хауард, петата съпруга на Големия звяр, тичаше по онзи дълъг коридор към кралския параклис, пищейки и умолявайки злия си, сифилитичен съпруг да я спаси от секирата на палача. На годишнината от смъртта й пък седях в нишата на един прозорец наблизо и отново чух зловещия й писък и потрепването на високите й токове, което изведнъж спря пред вратата на параклиса. О, да виждал съм духове! Дори повече, отколкото ми се иска да си спомням. Между другото, тъкмо моите истории дадоха на Уил Шекспир идеята за явяването на духа на Цезар пред Брут в навечерието на битката при Филипи33.)
Та през онзи ден в ловната хижа аз усетих как духовете се скупчват около мен и тъкмо понечих да изоставя господаря си, когато внезапно чух триумфалния му вик. Открих го в една малка стаичка, клекнал до някакво полуразрушено огнище.
— Виж, Роджър!
Той вдигна някакви две гърнета, а после ги остави на пода и ми посочи огнището, пълно с овъглени дрипи и сива пепел.
— Виждам парцали, господарю — заявих аз. — Явно някой е горил дрехи.
— А какво ще кажеш за това?
Бенджамин пъхна едно от пукнатите гърнета в ръцете ми. Вътрешността на съда беше изцапана с черно, а на дъното му все още имаше малко течност. И така, аз натопих пръста си в нея, а после го подуших.
— Прилича ми на боя — заявих аз, разтривайки чернилката между пръстите си, след което отново я подуших. — Да, макар и почти лишена от мирис, това е боя.
— Виж ми косата, Роджър!
— Господарю, добре ли си?
Бенджамин ми се ухили и ми посочи към темето си. Косата му, която поначало беше преждевременно посивяла, сега беше станала черна като нощта.
— Да, чернилката в съда действително е боя, Роджър — обясни ми той. — Робърт Сакър е идвал тук. Предполагам, че в Мейдстън е убил някого, когото е представил за себе си, а после е дошъл тук. Може би е искал да си прибере остатъка от плячката, който мастър Пелтър и хората му не са успели да намерят. Освен това обаче разбойникът си е сменил дрехите и си е боядисал косата черна.
— Разбира се! — прошепнах. — А за да скрие белега на брадичката си, хитрото копеле сигурно си е пуснало брада и мустаци! — аз седнах на пода, облегнах гръб на стената и се опитах да си спомня всички, които бях видял в Тауър. — Алардайс! — възкликнах накрая. — Началникът на склада Филип Алардайс! Не си ли спомняш, господарю? Висок, с дълга и къдрава черна коса и буйни мустаци и брада — това беше описанието, което ни дадоха.
33
Епизодът е от трагедията „Юлий Цезар“. — Б.пр.