Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— На мен това веднъж ми се случи три месеца последователно — каза Сандра. После, в отговор на общото очакване, обясни: — Вземах таблетки, за да го регулирам. После ми подействаха, но в началото нищо не се получи. Всъщност щях да бъда дори доволна, ако през цялото време не се опасявах, че може да протека всяка минута — додаде през смях. — Представяте ли си какво е да ходиш с превръзки повече от шейсет дни? Все едно отново бяха започнали да ме повиват в пелени.
— Неприятно ми е да го признавам пред вас, момичета, но в моя случай може и да става въпрос за менопауза — мрачно поклати глава Хелън. — След трийсет и петата година може да се очаква по всяко време. Все едно през последните три години съм ползвала време назаем.
— Няма начин, твърде млада си за това — възрази Джос. — Не го вярвам.
Другата сви рамене.
— Вече имам всички симптоми. През цялото време съм отпаднала, не се чувствам добре, качвам килограми, непрекъснато ми се яде, разсеяна съм… Какво? Защо сте ме зяпнали така?
— Защото симптомите ти са сходни и с тези при бременност — меко каза Сандра. — Повярвай ми, преживявам всичко това чрез сестра ми вече пети месец.
Хелън разтърси глава.
— Момичета, ако не вземах хапчетата си редовно, това щеше да бъде първото нещо, за което щях да си помисля.
— Тогава е от лекарствата! — подхвърли Лорна. — Никога не съм се чувствала по-зле, както когато ползвах противозачатъчни. Отвратително! Все пак може би е по-добре да отидеш на лекар.
Хелън махна пренебрежително с ръка.
— О, да забравим това. Стига сме говорили за мен. Днес просто малко се разхленчих. Я по-добре да видим какво става с вас. Джос? Струваш ми се много мълчалива.
Лицето на момичето леко поруменя, колкото да подчертае свежата му младост.
— Всъщност има нещо, за което бих желала да чуя вашето мнение. Спомняте ли си как ви разказвах, че непрекъснато получавам предложения за работа от различни семейства? — Жените кимнаха едновременно. — А миналия ден научих, че самата госпожа Оливър е уговаряла други детегледачки да постъпят на работа при нея.
Лорна издиша шумно.
— Искаш да кажеш, че е предлагала твоята работа зад гърба ти?
Джос кимна:
— Не е ли странно?
— Но пък е чудесно основание да прекратиш договора си — подхвърли Лорна.
— Съгласна съм — подкрепи я Сандра. — Все едно да научиш, че приятелят ти се среща и с друга. Сигурно е много обидно.
Момичето й хвърли пълен с благодарност поглед.
— Така е. Въпреки че не бях във възторг от господин и госпожа Оливър, смея да твърдя, че си върша добре работата. Момчетата ме обичат. Върша всичко, което трябва, и доста допълнителни неща. — Въздъхна тежко: — Затова откритието беше като плесница през лицето ми.
— Но ти имаш и други предложения — напомни й Хелън. — И те ли бяха от дами като госпожа Оливър, които вече си имат детегледачки?
— Мисля, че да — мрачно отвърна Джос. — Може би освен Луиз Брадли.
— Е, имай я предвид — каза настойчиво Хелън. — За всеки случай. Сигурно не би искала да работиш за някого, който е измамил момичето, с което е сключил договор.
— Не. Но какво можеш да мислиш за жена, която се опитва да открадне бавачката на друга?
— В този свят основното правило е: Убивай или ще бъдеш убит — философски заключи Лорна.
— Амин — подметна Сандра и поклати все още зеленикаворусата си глава в знак на съгласие.
— Това ми звучи малко цинично — каза Хелън и повдигна рамене. — Вярно, но цинично. Чуй, Джос, моля те, посъветвай се с адвокат. Така поне някой ще разгледа договора ти и ще провери дали съществува законен начин да бъде прекратен.
— Ами… — Джослин изглеждаше неуверена.
— Може би предпочиташ да ти изкрещи в лицето, че си е наела друга детегледачка, а теб уволнява по някаква си измислена причина? — Лорна не можеше да понася хора като Дийна Оливър. През цялото време се сблъскваше с тях в ресторанта и никога не бе забелязвала дори проблясък на човещина в очите им. — Срещни се с адвокат. След това ще решиш какво ще правиш по-нататък.
— Няма какво да губиш — допълни Сандра.
Накрая Джос обеща, че ще помисли по въпроса и най-вероятно ще се обади на някого от изявяващите се по телевизията юристи, които твърдяха, че първата консултация е безплатна.
Но Лорна имаше чувството, че няма да направи нищо подобно.
— Много ми е неприятно да го кажа, но е време да си тръгвам — каза Сандра малко преди единайсет часа. — Имам среща.