Kолеж за магьосници

Сега и най-маловажните подробности му се струваха от значение. Изпълваше го носталгия. Имаше го обаче и обратния момент: "Брейкбилс" му втръсваше жестоко, ставаше му криво и клаустрофобично, изпитваше отчаян напор да се махне. За четири години кажи-речи не беше излизал от кампуса. Това си беше ексклузивен магически затвор. Оле-ле, та той носеше ученическа униформа! По същество беше прекарал още четири години в гимназията! Студентите говореха за "Брейкбилс" с превзето британско произношение, придобито от безброй гласови упражнения, все едно току-що се връщаха от стипендия в чужбина и държаха всички да узнаят това. Да не говорим за манията по кръщаване. Във всички стаи имаше едно и също бюро, което навярно е било поръчано на едро през втората половина на деветнайсети век. То бъкаше от чекмеджета, чекмедженца и отделения и всяко едно от тях носеше своето незаменимо безценно име. Чуеше ли нещо за "Мастилената пукнатина" или "Ушенцето на старика директор", Куентин се блещеше на Алис. "Господи, тия сериозно ли? Я да се махаме от тук!"

Само че къде точно щеше да се махне? Не беше прието да се паникьосваш и да си даваш зор заради предстоящата криза на дипломирането, но всичко след това му се струваше опасно неясно и недомислено. Преследваха го отегчените размъкнати призраци на родителите й. Какво щеше да прави? Какво точно? Всичките му житейски амбиции се сбъднаха в деня, в който го приеха в "Брейкбилс" и той се мъчеше да си формулира нови. Това не беше Филория, където да поведеш вълшебна война. Нямаше Наблюдателка, която да намериш, голямо зло, което да надмогнеш, а без това всичко изглеждаше толкова банално и изтъркано. Никой не би дръзнал да го заяви, но световната магическа екология страдаше от сериозен дисбаланс: прекалено много магьосници, недостатъчно чудовища.

По-лошо: май единствено той се притесняваше от това. Множество студенти вече активно се свързваха с официалните магически организации. Сурендра опяваше на всеки, готов да го изслуша, за консорциум от магьосници — още не беше получил отговор, но хранеше пълната увереност, че стажът му е в кърпа вързан — там прекарвали времето на ниво суборбита, оглеждайки се за заблудени астероиди, засилено слънчево лъчение и други потенциални заплахи от планетарен мащаб. Немалко студенти се ориентираха към научна дейност. Алис се беше премерила в една следдипломна програма в Глазгоу, въпреки че мисълта за раздяла не ги блазнеше; не ги блазнеше и Куентин да се помъкне безцелно след нея в Шотландия.

Считаше се за шик да минеш в нелегалност, да се внедряваш в правителства и техните спецслужби, за да влияеш задкулисно върху делата на истинския свят с магия. Някои хора посвещаваха години от живота си на тази цел. Съществуваха още по-новаторски пътища. Неколцина магьосници — особено илюзионистите — се нагърбваха с мащабни арт проекти: дирижираха северното сияние и прочее вълшебства, които отнемаха години, за да имат нямат публика от един човек. Други сееха глобални конфликти с произволно избрани тактически цели и обекти, колкото да си намират занимавка: чародеи срещу чародеи, отборно и индивидуално в як тупаник. Играеха без предпазители и от дъжд на вятър някой биваше убит. Но това беше тръпката.