Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Не й забелязвай — опитах се да го успокоя. — Всички жени се държат така с децата си. А нали и ти самият успя да се издигнеш благодарение на книгите?
— Том е способен, достатъчно способен, тъй че не е нужно да прави от него лигльо — каза той. — Има хубави бележки в училище и върви към още по-хубави. Разбира се, аз искам да се учи. И той се учи много добре, но това, което не мога да приема…
В хола се чу шум, гласове, после някой почука на вратата.
— Виж кой е — каза Шефа.
Отворих вратата и вътре нахлуха познати, леко зачервени лица начело с Тайни Дъфи. Те заобиколиха Шефа и взеха да пускат плоски шеги, да се подмушкват и хилят.
— Подредихме ги. Добре ги подредихме, а? Пречупихме им гръбнака така, че кой знае кога ще успеят да се изправят.
А в това време Шефа лежеше на възглавниците все под същия трийсетградусов наклон и под полуспуснатите клепки очите му пробягваха от лице на лице по такъв начин, сякаш надзърташе през някаква зирка. И не казваше нито дума.
— Шампанско! — обади се един от юначагите. — Истинско шампанско! Цяла каса, екстра качество. Френско, от Франция. Самбо го изстудява в кухнята. Шефе, трябва да отпразнуваме този случай.
Шефа мълчеше.
— Да празнуваме, Шефе, това е празник, ти няма ли да празнуваш?
— Дъфи — каза тихо Шефа, — ако не си прекалено пиян, сигурно ще разбереш, че сега не ми е до такива щуротии. Прибери си тайфата, затвори вратата от външната страна и се пръждосвай. — Той млъкна и в настъпилата тишина очите му пробягаха по лицата и се спряха отново на Дъфи, комуто каза: — Разбра ли ми намека?
Тайни Дъфи беше разбрал намека. Но и другите го бяха разбрали и ми се стори, че братята от ложата взеха да се надпреварват кой пръв да излезе.
Погледът на Шефа се задържа минута-две върху затворената врата. После той попита:
— Знаеш ли какво е казал Линкълн?
— Какво?
— Казал е, че един дом, който е раздвоен отвътре, не може да оцелее. И не е бил прав.
— Е?
— Е — каза Шефа, — половината от управлението на нашия щат се състои от роби, а другата половина — от мръсници и въпреки това то си стои.
— Кои са робите и кои са мръсниците? — попитах аз.
— Робите са в Законодателното събрание, а мръсниците — тук — отвърна той. И добави: — Само че понякога едните се сливат с другите.
Но Луси Старк не напусна Шефа и след като неприятностите около привличането му под отговорност се свършиха. Не го напусна и след новите избори в 1934, когато Шефа пак бе избран за губернатор. (В нашия щат губернаторът може да бъде преизбран за втори мандат и Шефа бе избран с триумф. Никой още не бе постигал такъв успех.) Мисля, че тя остана при него заради Том. И когато все пак го остави, това стана без шум. По здравословни причини. Замина на дълга почивка във Флорида. А когато се върна, настани се у сестра си, която живееше в малката си птицеферма край града. Том прекарваше голяма част от времето си при нея, но, предполагам, тя вече разбираше, че той не е малко момченце. Сега той беше здрав, наперен, бърз в краката младеж, роден за защитник, който вече беше открил, че в бутилки се продава не само пастьоризирано мляко и че близо половината от човешкия род принадлежи към един доста интересен пол, твърде различен от неговия. Луси сигурно се надяваше, че ще може да влияе на Том, затова не стигна до развод с Уили. От време на време, но не много често, те се появяваха заедно пред хората. Например в онова пътуване до Мейсън, когато посетихме посред нощ съдията Ъруин, Луси придружаваше Шефа. Беше в 1936 и тогава Луси вече живееше при сестра си близо от година.
А и Шефа навестяваше понякога птицефермата на сестра й, колкото от приличие. Вестниците — по-точно официозите — публикуваха два-три пъти снимки на Шефа със съпругата и сина — пред курника или пред инкубатора. Че какво лошо може да има в едни кокошки? Те създават задушевна, домашна атмосфера. И вдъхват доверие.