Синьо злато

— Какво имаш предвид?

— Ще ти дам един пример. Конгресменът Джереми Кинкейд се бореше срещу законопроекта Колорадо със зъби и нокти. След приемането му заплашваше, че ще предизвика законодателна процедура за отмяна. Загина при нещастен случай.

— Много хора загиват така.

Репортерът извади от джоба си карта на света и я разгъна върху масата. Започна почти да шепне:

— Виждаш ли тия червени квадратчета? Не си прави труд да ги броиш! Десетки са.

— Придобивки на „Гогщад“?

— Може и така да се каже. В хода на експанзията си, те се натъкват на съществуващи вече играчи — компании и общини, които контролират водоснабдяването в други страни. В редица случаи те оказват съпротива. — Почука с пръст по картата. — Съпоставихме времето на съответните придобивки с данни за персонала на засегнатите страни. Навсякъде, където има червено квадратче, трансакцията е съвпадала с „нещастен случай“, засягащ заинтересовано лице. Понякога топмениджъри просто изчезват безследно.

— Значи, или „Гогщад“ използват гангстерски методи, или страхотно им върви.

— Сам прецени! За последните десет години са придобили наднационални вододобивни и водоснабдителни компании във Франция, Италия, Великобритания и Южна Америка. Приличат на Борг, оная извънземна цивилизация от „Стар трек“, която увеличава мощта си, като включва в себе си чужди видове. Придобитите в Азия и Южна Африка водни концесии… — Коен прекъсна задъханото си изложение. Погледът му се стрелна към вратата. Отпусна се, когато видя да влизат майка с дете.

Завала вдигна вежди, но не каза нищо.

— Извинявай! — промълви Коен. — От цялата тая работа ме тресе параноя.

— Малко параноя може да се окаже здравословна, приятелю.

Коен зашепна отново:

— Може би си имаме „къртица“ в новините. Затова те накарах да позвъниш на клетъчния ми телефон. — Започна нервно да почуква с лъжичката. — Много странни неща стават в редакцията.

— Какви, например?

— Не мога да кажа точно. Файлове излизат не във вида, в който съм ги въвел. Непознати се размотават в сградата. Особени погледи.

— Сигурен ли си, че не си въобразяваш?

— И други от екипа са го забелязали. По дяволите! Толкова ли ми личи?

— Даже и мен изнервяш.

— Добре. Държа да те изнервям. Не допускам, че „Гогщад“ ще се поколебае да види сметката на всеки, който застане на пътя му.

— Който води към?

— За мен е ясно, че се стремят да овладеят водоснабдяването в световен мащаб.

Завала се замисли над това обобщение.

— Това е голям залък. Извършеното в Европа и Северна Америка е доста впечатляващо, но по силите ли е само на една компания да заграби всичката вода по света?

— Не е толкова трудно, колкото си мислиш. Сладководният запас на земята е по-малко от половин процент от общия. Останалото е морска вода или сладка, но скована във вечен лед или скрита дълбоко под земята. Голяма част от наличната е твърде замърсена и не може да се използва, а светът се нуждае от все повече и повече.