Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— И сега какво да правя?
— Просто, каквото и да става, не го търси — обажда се внезапно Дани, решил да се намеси. — Игнорирай го. Накарай го той да те потърси! Иначе ще изглеждаш като отчаяна.
Този Дани наистина е много умен. Но въпреки това аз не успявам да се сдържа и да не огледам салона в търсене на Себастиан.
От него няма ни следа.
Сърцето ми се свива.
— Може би трябва да е прибера у дома — прошепвам, изпълнена с неувереност.
Мишката и Дани се споглеждат, а после тя отсича:
— Ние ще те заведем!
— Лали? — обръщам се към приятелката си аз.
— Може би наистина няма да е зле да се прибереш, Брадли — съгласява се тя. — Денят ти наистина беше скапан.
Благодаря, че ми напомни.
— Ако Себастиан…
— Не се тревожи! Аз ще се погрижа за него! — И свива ръката си в юмрук.
Оставям се в ръцете на Мишката и Дани, за да ме закарат у дома.
Колата на Себастиан си стои все така на паркинга, на абсолютно същото място, където я оставихме само преди час, когато все още уж бяхме щастливо влюбени.
Как е възможно това? Как може една тримесечна връзка да завърши за по-малко от петнайсет минути? Но да, светът наистина е в състояние да се промени за броени секунди. Вземете примерно катастрофите по пътищата. Или внезапната смърт. Казват, че човек има голям късмет, когато знае, че някой умира, защото така може да си вземе довиждане с него.
Коленете ми се подкосяват. Спъвам се в бордюра на тротоара и се свличам на земята.
— Кари? Добре ли си?
Кимам нещастно и промърморвам:
— Може би не трябва да тръгвам. Може би е най-добре да остана и да се изправя лице в лице с него.
Мишката и Дани отново си разменят погледи и аз оставам с впечатлението, че са се превърнали в някоя от онези рядко срещани двойки, които контактуват на екстрасензорно ниво.
— Не мисля, че идеята е добра — изрича накрая Дани с успокоителен глас. — Той може би е пиян. Ти самата също си малко пияна. Нали не искаш да се изправяте един срещу друго, когато сте пийнали?
— Че защо не? — свивам рамене, питайки се откъде Мишката успя да изкопае този невероятен младеж.
— Защото когато един мъж е пиян, единственото, за което е в състояние да мисли, е за победа. И за това, че на всяка цена е длъжен да съхрани достойнството си.
— Уолт! — светва ми внезапно. — Трябва да видя Уолт!
Като никога Уолт този път наистина е на смяна в „Хамбургер Шак“.
— Сигурна ли си, че си добре? — пита за кой ли път Мишката.
— Напълно! — махвам с ръка, защото знам, че тя изгаря от нетърпение да бъде насаме с Дани.
Дани ме изпраща до входа на заведението. Докато си казваме довиждане, той поглежда в очите ми с такова съчувствие и разбиране, че почти започвам да завиждам на Мишката. С момче като Дани всяко момиче може да се чувства спокойно. Няма да му се наложи да се притеснява дали той ще флиртува с най-добрата й приятелка, или ще танцува с най-големия й враг. Питам се дали и аз някога ще успея да си намеря подобен мъж. И ако все пак го открия, дали ще проявя достатъчно разум да го харесам.
— Хей, здрасти! — подвиква Уолт, когато се насочвам към бара. Вече е почти девет и половина, време за затваряне на заведението и той е започнал да почиства и да прибира нарязания лук и чушки в хладилника. — Надявам се, че не си дошла за ядене.
— Не, дойдох да се срещна с теб — отговарям, но внезапно осъзнала, че всъщност умирам от глад, добавям: — Иначе един чийзбургер няма да ми се отрази зле.
Уолт вдига поглед към часовника и казва:
— Трябва да затворя в…
— Уолт, моля те!
Той ме поглежда изпитателно, но после разгъва една готова плънка за хамбургер и я поставя в грила.
— Къде е приятелят ти? — пита той, но така, сякаш думата „приятел“ не си заслужава да бъде изричана.
— Скъсахме.
— Хубаво — отбелязва Уолт. — Значи седмицата ти се очертава точно толкова добра, колкото и моята.
— Защо? — питам, докато вадя няколко салфетки от салфетника на бара. — И ти ли си скъсал с някого?
Той се обръща рязко и ме поглежда:
— Какво би трябвало да означава това, ако смея да попитам?
— Нищо! — ококорвам очи аз, самата невинност. — Хайде, Уолт! Някога бяхме най-добри приятели! И си споделяхме всичко!