Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Този път обаче мислеше, че Ана е права. Повечето от старите играчки на Елиас изобщо не можаха да събудят интереса му, Следователно самото движение на колата трябва да го бе върнало към живота. Как би могъл да го използва, за да продължи напред?
Ана остави Елиас да си играе на пода с колата и отиде в кухнята.
— Понякога — заговори Малер, като все още гледаше през прозореца, — понякога си мисля, че не искаш да се оправи.
Чу как Ана си пое въздух, за да отговори, и бе напълно сигурен какво се канеше да каже, когато от коридора се чу силно трополене.
Елиас седеше на пода с количката в ръце. По някакъв начин бе успял да счупи цялата горна част на шасито, така че всичките ѝ съставни части и кабели се виждаха. Преди Малер да успее да го спре, Елиас хвана батериите, изтръгна ги и ги заоглежда.
Малер махна с ръце и погледна Ана.
— Аха — рече той. — Доволна ли си сега?
Елиас успя да разглоби още една механизирана количка с батерии, преди на Малер да му хрумне да купи комплект дървени релси. Локомотивът бе толкова плътно сглобен и съдържаше толкова малко части, че Елиас със слабите си пръсти едва ли щеше да успее да го демонтира.
Сутринта отиде до град Нортелье и купи още един. Прокара една лента тиксо през масата, за да я раздели на две зони, и сложи по един локомотив във всяка. Първата стъпка в рехабилитацията на деца с аутизъм, която книгите описваха, включваше упражнение за имитация. Малер сложи по три релси във всяка зона, след което взе Елиас от спалнята и го сложи да седне на един кухненски стол.
Детето погледна през прозореца към градината, където Ана косеше тревата с ръчна косачка.
— Погледни — каза му Малер и приближи единия локомотив към Елиас.
Не последва реакция. Малер постави локомотива на масата и го включи. Чу се слабо бръмчене и локомотивът бавно се понесе напред. Елиас извърна глава към звука и протегна ръка. Малер дръпна локомотива.
— Там.
Посочи към втория локомотив, който стоеше пред Елиас. Детето се наведе над масата и се опита да хване локомотива, който все още се въртеше в ръката на Малер. Той го спря и отново посочи към другата играчка.
— Там. Това е твоята.
Елиас се отпусна назад в стола с каменно изражение. Малер протегна ръка през масата и включи локомотива в зоната на Елиас. Той тръгна бавно напред по плота, докато Елиас не сложи тромаво ръка отгоре му, хвана го и го вдигна пред очите си. След това се опита да разглоби въртящите се колела.
— Не, не.
Малер заобиколи масата, успя да измъкне локомотивчето от скованите пръсти на внука си и отново го постави на масата.
— Виж.
После остави своя локомотив от другата страна на масата и го пусна. Елиас посегна към него.
— Там. — Малер посочи играчката пред Елиас. — Ето, направи същото.
Елиас се хвърли с цялото си тяло напред към масата, хвана локомотива на Малер и се опита да го разглоби. На Малер не му харесваше да гледа внука си от този ъгъл — в главата на Елиас зееше дупка на мястото на едното му ухо. Възрастният мъж разтърка очи.
„Защо не разбираш? Защо си толкова глупав?“
Локомотивът изпращя, когато Елиас въпреки всичко успя да го разглоби. Батерията падна на пода.
— Не, Елиас, не!
Малер изтръгна частите на локомотива от ръцете на Елиас и колкото и да не му се искаше, усети силен яд. Всичко това започваше ужасно да му дотяга. Тресна собствения си локомотив в масата и посочи с пръст към копчето за стартиране.
— Ето. Оттук го пускаш. Оттук.
После го натисна. Локомотивът забръмча бавно към Елиас, детето го хвана и счупи едно от колелата.
„Не издържам вече. Не се получава. Нищо не може да се направи.“
— Защо трябва да чупиш всичко — рече той високо. — Защо ти трябва да унищожаваш…
Изведнъж Елиас отметна ръка назад и хвърли локомотива към лицето на Малер. Играчката спука устната му и падна с трясък на пода. Метален вкус на кръв изпълни устата му. Малер се втренчи в Елиас с нарастваща ярост. Тъмнокафявите устни на детето бяха изкривени в зловеща усмивка. Цялото му изражение излъчваше… злост.
— Какво правиш? — попита го Малер. — Какво правиш?
Главата на Елиас се клатеше напред-назад, сякаш под напора на някаква невидима сила. Краката на стола подскачаха и удряха по пода. Преди Малер да успее да реагира, Елиас се сви на топка и застина. Сякаш скелетът му внезапно се бе превърнал в желе — отпусна се на стола и се свлече на пода. Малер видя как в следващия миг самият стол полетя назад и осъзна, че облегалката ще удари внука му по бузата. Изведнъж съзнанието му се изпълни със силно бръмчене, като от зъболекарски бор. Малер стисна очи.