Сенките

- О, да, абсолютно. - Той кимна и изду мъжкарски гърди. - Смятам, че идеята е страхотна. Ще накараме Фриц да направи резервация за тази вечер. Имам известно влияние в този град, така че няма да е проблем. А те сервират вечеря до десет часа.

Селена се усмихна и си се представи - облечена в една от одеждите си на Избраница, с хубава прическа и нормално тяло... и Трез, седнал насреща й на една от лъскавите черни маси, които беше видяла по телевизията, със снежнобели салфетки, съвършено подредени чинии и сребърни прибори, които грееха на светлината на свещите.

Съвършено.

Романтично.

И никакви болести.

- Толкова се вълнувам.

Следващата хапка, която сложи в устата си, бе сладка, сметанена и най-съвършената... Как го наричаха хората? За-кус-ка?

Нямаше никакъв смисъл. Но кой го беше грижа.

- Отиваме на среща, нали? - осъзна тя изведнъж. - Слава на Скрайб Върджин, имам среща!

Трез се засмя и звукът отекна в широките му гърди.

- И още как! А аз ще се държа с теб като с кралица. Моята кралица.

Докато и двамата се хранеха с апетит, Селена си помисли в колко странен емоционален пейзаж се беше озовала: дълбоки долини на отчаяние, последвани от ширнали се панорами, толкова емоционално чисти и красиви, че за нея бе чест да ги има. Сякаш животът й, със своята съкратена продължителност, беше навит като руло плат - в началото може и да бе гладък и съвсем обикновен, ала сега бе набразден от прекрасни вълни.

Би предпочела лукса на това, да разполага с векове. Ала сега, в този момент, тя се чувстваше така неизмеримо жива. По начин, който не бе познавала преди.

- Благодаря ти - каза изведнъж.

- За какво?

Тя прикова поглед в купичката с овесена каша, усетила как бузите й поаленяват.

- За тази вечер. Това е най-прекрасната нощ, която съм имала някога.

- Все още не сме отишли никъде, кралице моя.

- Въпреки това - тя погледна в тъмните му очи - е най-прекрасната нощ в целия ми живот.